Джуд Деверо - Сърце от лед

Хюстън вдигна очи към тавана.

— Простете му, мадам Дьо Помпадур — прошепна тя. След това решително дръпна парчетата плат от прозорците и ги завърза, за да не затъмняват повече стаята.

— Добро утро, мистър Тагърт — каза високо тя и се изправи до леглото.

Кен примигна на яркото слънце, обърна се на другата страна и продължи да спи.

Беше гол от кръста нагоре, а сигурно и надолу, помисли Хюстън, докато разглеждаше мощния му гръден кош. Рядко беше имала възможност да види голите гърди на някой мъж, а Кен имаше телосложение на професионален боксьор — широкоплещест, мускулест, с гъсти косми по гърдите. Кожата му беше тъмна и топла на вид.

Както си стоеше до леглото, в следващия миг Хюстън се озова просната напреки върху него, притисната от грамадната му ръка.

— Сигурно не можеш да изчакаш до сватбата, нали? — каза Кен и започна жадно да целува тила и шията й, докато ръцете му се плъзгаха по тялото й. — Много обичам да се поглезя с някоя жена преди ставане.

Хюстън се опита да го отблъсне, но бързо разбра, че по този начин няма да постигне нищо, и се огледа за някакъв предмет, с който да спре атаките му. Търсещата й ръка докосна дръжката на каната с вода. Тя бързо я вдигна във въздуха и с всички сили я стовари върху главата му.

Тънкостенният съд се счупи и воден поток, размесен с парчета глина, се изля върху леглото, докато Хюстън използва смайването му и избяга на безопасно място.

— Какво, по дяволите… — изръмжа Кен, седна на леглото и се хвана за главата. — Можеше да ме убиеш!

— Не е много вероятно — отговори спокойно Хюстън. — Както правилно предположих, качеството на тоалетните ви принадлежности отговаря на вкуса ни относно мебелите.

— Слушай, малка вещице, ей сега ще…

— Не, мистър Тагърт, сега вие ще ме изслушате. Ако ще бъда ваша жена, вие сте длъжен да ми оказвате уважението, което се полага на съпруга. Не искам да се отнасяло с мен като с лека жена, която сте си… Която сте купили за една нощ. — Лицето й стана тъмночервено, но тя храбро продължи своята проповед: — Не влязох в спалнята ви с намеренията, които ми приписахте, а защото бях принудена да го сторя — от вашия шивач. Той настоя да ви събудя, понеже са му необходими мерките ни за вашия костюм. Човекът отдавна чака долу. Освен това всеки момент в къщата ще дойдат хора да пренасят мебелите, а готвачката е на път с кола, пълна с хранителни продукт и най-късно след час ще се появи и бръснарят, за да отстрани от лицето ви част от космите, с които природата щедро ви е надарила. Щом трябва да подготвя не само вас, но и цялата къща за сватбата, вие трябва поне да се постараете да ставате по-рано от обикновено. А сега настоятелно ви моля да слезете с мен долу.

Докато траеше цялата тази реч, Кен втренчено я гледаше.

— Тече ли ми кръв от главата? — попита след малко.

С лека въздишка Хюстън пристъпи отново към леглото и се наведе да прегледа главата му. В това време той обгърна талията и с ръка и притисна лице към гърдите.

— Това истинско ли е, или е тапицерия? — пошепна той.

Хюстън възмутено го отблъсна от себе си.

— Станете, облечете се и слезте долу колкото е възможно по-бързо — нареди тя, преди да се завърти на токовете си и да напусне стаята.

— Дяволски деспотично женско същество — чу го да казва зад гърба й.

Междувременно долу се беше възцарил ужасен хаос. Шестимата мъже, които беше наела Сюзън, се мотаеха из къщата и си подхвърляха какви ли не забележки: Уили и мисис Мърчисън очакваха Хюстън, ма да я засипят с въпроси, а мистър Бъгли с ръмжене се приготвяше да си тръгне.

Хюстън без бавене се зае да изпълни дневната си програма. Беше само девет часа, а тя вече ужасно съжаляваше, че не са я научили да борави с камшик. Веднага изгони двама от носачите заради наглото им държание, после строго запита останалите кой от тях възнамерява честно да заработи дневната си надница.

Кен първоначално не искаше да позволи на мистър Бъгли да го докосва, сетне почни да мърмори, че Хюстън няма право да се бърка в начина, му на обличане.

Когато пристигна бръснарят, Хюстън избяга през страничната врата и оранжерията, която си беше поставила за цел да разгледа още преди няколко дни. Затръшна вратата зад себе си и развеселено изгледа дългия над сто метра килим от цъфнали растения. Техният аромат и тишината, която цареше тук, й подействаха много добре.

— Прекалено много шум оттатък в къщи, нали?

Обърна се стреснато и видя Идън, който разсаждаше една голяма азалия. Той беше висок почти колкото Кен, симпатичен, рус и както предполагаше тя, по-млад от Кен.