Джуд Деверо - Сърце от лед

Хюстън си спомни времето, когато ходеше на училище, и строгото отношение на учителките. Блеър винаги твърдеше, че там сестра й не е имала никаква друга работа, освен да ние чай и да подрежда цветя, но Хюстън отлично помнеше колко често мис Джоунс удряше през пръстите с линията подрастващите дами, когато допускаха и най-дребната грешка.

Пред Лий беше принудена винаги да се държи така, както я бяха научили в нейните училища, тъй като той забелязваше и най-малкия пропуск в поведението й. Докато при мистър Тагърт можеше да върши онова, което намираше за правилно. Днес дори му беше изкрещяла. През четиринадесетте години на връзката си с Лий нито един път не беше повишила глас…

Хюстън вдъхна дълбоко хладния вечерен въздух. Само като си помислеше колко работа й предстои от днес нататък! Приготовленията за сватбата, изненадите, които я очакваха, като отвори складовете, подреждането на мебелите според нейния вкус и желание А какво предизвикателство за нейните таланти — да превърне човек като Тагърт в нещо като джентълмен!

Хюстън стигна в къщи с пламнало от вълнение лице. Щеше да се омъжи за човек, който се нуждаеше от нея.

Остави коня и каретата на момчето от конюшнята, изправи рамене и се подготви за бурята, която вероятно я очакваше вътре.

За нейна голяма изненада и облекчение в къщата цареше тишина. Когато влезе на пръсти през кухненския вход, само готвачката Сюзън все още миеше съдовете.

— Всички ли са легнали вече — запита Хюстън и се облегна на голямата дъбова маса, която заемаше почти половината от помещението.

— Да, мис Блеър-Хюстън — отговори Сюзън, докато почистваше мелничката за кафе — Повече или по-малко.

— Хюстън — обясни автоматично младото момиче, без да обърне внимание на последната забележка на прислужницата. — Сюзън, би ли сложила нещо за хапване на една табла. Моля те да го отнесеш в моята стая.

Докато минаваше през салона към стълбите, тя забеляза няколко големи букета свежи цветя, които не бяха от градината на майка й. Видя, че на един от тях беше закрепена картичка: „За моята бъдеща съпруга Блеър, от Леандър.“

През дългите месеци на техния годеж Лий нито един път не беше й изпращал цветя…

Хюстън изкачи стълбата с високо вдигната глава.

Спалнята й беше облепена в кремави тапети с бели шарки; на прозорците висяха ръчно изработени дантелени пердета „Батенберг“, прекрасни дантели от същата работилница украсяваха ниските масички и облегалките на двете кресла: вътрешната срана на балдахина над леглото и беше от светлобежова надиплена коприна, а юрганът — от бял атлаз. Хюстън тъкмо беше съблякла роклята си, когато на вратата се почука и Сюзън влезе с таблата. Докато се хранеше, тя започна да дава нареждания на прислужницата:

— Знам, че вече е късно, но трябва да изпратиш Уили още веднъж до града. Да занесе едно писъмце на мистър Бъгли, шивача, който живее на Лийд авеню. В случай, че човекът вече е заспал, да звъни на вратата, докато мистър Бъгли излезе лично да получи писмото. Той трябва утре сутринта в осем часа да се яви и къщята на мистър Тагърт.

— В къщата на мистър Тагърт? — почуди се Сюзън, докато окачваше роклята в гардероба. — Тогава значи е вярно, мис, че вие ще се омъжите за него?

Хюстън седна на своето малко махагоново писалище и се обърна към момичето.

— Би ли желала да работиш за мен и да живееш в къщата на мистър Тагърт?

— Право да ви кажа, не знам, мис. Мистър Тагърт действително ли е толкова лош, колкото говорят хората за него?

Хюстън се замисли. От опит знаеше, че прислугата много пъти бе по-добре осведомена за дадена личност, отколкото господарите, които срещаха тази личност единствено в светското общество. Въпреки че Кен живееше сам в своята къща, той все пак влизаше и допир с хора, които му вършеха куриерски услуги или друга някаква работа.

— Какво си чувала за него?

— Че е избухлив, вика по хората и трудно може да му се угоди.

— Страхувам се, че всичко това напълно отговаря на действителността — каза Хюстън с въздишка, като се наведе отново над писалището си. — Но поне не посяга да бие жени и не се опитва да мами другите хора.

— Ако вие не се страхувате да живеете с него, мис Хюстън, аз също съм готова да рискувам. Тази къща ще стане непоносима, когато вие и сестра ви си отидете.

— Боя се, че и тук си права — каза разсеяно Хюстън, докато си отбелязваше, че трябва да се обади на бръснаря, мистър Епългейт от Коул авеню, и да го помоли утре в девет часа сутринта да се яви в къщата на мистър Тагърт. Помисли си колко време би се спестило, ако всеки в града си прекараше телефон.