В някои от стаите Хюстън откри мебели, покрити само с калъфи. Вдигна едно платнище, което обвиваше две вмъкнати едно в друго позлатени кресла, тапицирани с дамаска. На една от страничните облегалки висеше етикет. Със затаен дъх Хюстън прочете текста върху него: „Дванадесет кресла, два дивана с гобленови покривки, изработени чрез 1750 година, първоначално собственост на мадам Дьо Помпадур.“
— Господи Боже мой! — въздъхна Хюстън и бързо издърпа покривката върху креслата.
На стената беше облегнат навит на руло килим. На етикета беше написано: „Краят на XVII век, изготвен за Людовик XIV в кралската работилница за килими в Оспис де ла Савониери.“
Върху плосък сандък, в който очевидно беше опакована картина, имаше залепена бележка с една-единствена дума на нея: „Гейнсбъро“. До него беше захвърлен подобен сандък с надпис „Рейнолдс“.
Хюстън внимателно свали калъфа от двете сложени едно в друго кресла на мадам Помпадур, извади горното и се настани удобно в него. Имаше нужда да събере мислите си. Огледа стаята и забеляза, че навсякъде под калъфите надничат позлатени крака. Нямаше нужда да продължава своите проучвания. Вече знаеше, че всички складирани тук вещи имат стойност на произведения на изкуството и музейни ценности. Разсеяно повдигна покривалото на някакъв предмет, които лежеше на пода до нея, и пред очите й се разкри прекрасен полилей, който искреше е хиляди скъпоценни кристали, подобни на истински диаманти. Машинално прочете върху етикета: 1780 година.
Седя дълго в изящното кресло, опитвайки се да свикне с мисълта, че отсега нататък ще живее сред такива съкровища, когато чу долу да спира карета.
— Мистър Бъгли! — извика тя, докато тичаше надолу по стълбите, и успя да стигне навреме до входната врата, за да приеме майстора и неговия помощник.
— Добро утро, Блеър-Хюстън — поздрави мистър Бъгли.
Шивачът беше тъничко човече с бледо лице, ала се славеше като същински тиранин. Беше пръв шивач на Чандлър и всички се отнасяха към него с голямо уважение.
— Добро утро — отговори тя. — Моля, заповядайте вътре. Не знам дали вече сте чули, че мистър Тагърт и аз ще се женим след две седмици. Дотогава трябва да комплектоваме гардероба му. На първо място имаме нужда от приличен официален костюм за приема, който ще се състои утре. Сако от алпака с три копчета, сиви панталони и жилетка от кашмир. Това ще бъде достатъчно като начало. Мислите ли, че можете да приготвите костюма до утре следобед в два часа?
— Не знам. Имам и други клиенти.
— Но никой от тях няма такава спешна нужда от костюм като мистър Тагърт. Ангажирайте колкото е възможно повече шивачки. Ще бъдете добре заплатен.
— Мисля, че ще го уредим. Ако имах мерките на мистър Тагърт, можех веднага да започна работа.
— Той е на първия етаж, доколкото знам.
Мистър Бъгли строго я изгледа.
— Блеър-Хюстън, познавам ви от деня на вашето раждане и съм готов да изоставя всичко друго, за да изпълня желанията ви. Тази сутрин станах в тъмни зори, за да взема мерките на вашия годеник; но в никакъв случай нямам намерение да се изкачвам по стълби, за да го търся из къщата. Може би е по-добре да дойдем по-късно, когато се събуди.
— Но в такъв случай костюмът няма да бъде приготвен навреме, мистър Бъгли.
— Даже ако паднете на колене пред мен, няма да го направя. Ще чакаме тук половин час. Ако мистър Тагърт не се появи през това време, ще си вървим.
Хюстън даже се зарадва, че в големия салон, където ги покани, нямаше кресла. Само кураж, каза си тя и тръгна нагоре по стълбите към първия етаж.
Там беше също толкова прекрасно, колкото и на партера. Стените бяха с бяла ламперия, а голямото помещение, в дъното беше облицовано със зелени кахлени плочки. „Гнездо за птички“, прошепна възхитено тя. После с въздишка тръгна да си върши работата. Зад една от тези многобройни врати трябваше да се намира Кен.
Отвори първата и видя в мъждеещата светлина рус перчем между смачкани завивки. Тихичко затвори вратата. Нямаше намерение да събужда Идън.
Провери четири стаи, преди да открие спалнята на Кен откъм задната страна на къщата. На обикновена тел, закрепена в мазилката на тавана, висяха две примитивно скроени парчета плат, които не позволяваха на утринното слънце да прониква в стаята. Мебелировката се състоеше от дъбово легло, малка маса от същия материал, отрупана с книжа, глинена кана с вода и гарнитура за сядане от три части, тапицирана в яркочервено с жълти ресни и пискюли.
Читать дальше