Джуд Деверо - Сърце от лед

— Нямах предвид това, за което намеквате — отговори сковано тя.

— Мистър Тагърт — заговори отново Хюстън и започна да обикаля около него. — Познавам мъже от мините, които са много по-добре облечени от вас. Вашите обноски и начинът ви на изразяване са направо отвратителни. Майка ми се уплаши до смърт, когато чу, че такъв варварин като вас ми е предложил брак. Тъй като не искам цял живот майка ми да трепери от страх пред вас, трябва да се съгласите да изпълните няколко инструкции, които ще ви дам.

— Инструкции? — повтори той, приспивайки очи. — На какво ли можете да ме научите вие?

— Как да се обличате прилично. Как да се храните…

— Да се храня? Аз ям много.

— Без съмнение, мистър Тагърт. Но вие постоянно цитирате имена като Вандербилт и Гулд. Кажете ми, канили ли са ви някога в къщите на споменатите господа, когато са присъствали и дами?

— Не, обаче… — започна той, ала побърза да избегне погледа й. — Веднъж ме поканиха, но стана беля и се счупиха няколко чинии.

— Естествено. Питам се как можете да очаквате, че ще се омъжа за вас, ще ръководя домакинството на тази прекрасна къща, ще давам желаните от вас великолепни приеми, а вие ще седите начело на масата и ще ядете грах с нож…

— Аз изобщо не ям грах. Мъжът има нужда от месо и не му трябва жена, която да му казва какво да яде.

— Всичко хубаво, сър. — Тя се завъртя на токчетата си и направи две крачки към вратата.

В този миг Кен я сграбчи за ръкава.

— Няма да се омъжите за мен, ако не ви позволя да ми давате уроци, така ли?

— И да ви обръсна. И да ви облека както трябва.

— Сигурно много ни се иска да видите лицето ми, нали? — ухили се той, но усмивката му бързо се изпари, когато разбра колко сериозно се отнасяше Хюстън към своите условия. — С колко време за размисъл разполагам?

— Приблизително десет минути.

Той направи гримаса.

— Кой ви е обучавал как се прави бизнес? Чакайте да помисля. — Той отиде до един от прозорците и стоя там няколко дълги минути.

— Аз също имам няколко изисквания към вас — каза накрая, като се извърна от прозореца. — Знам, че се омъжвате за мен заради парите ми. — Той вдигна ръка, когато тя се опита да каже нещо. — Няма смисъл да го оспорвате. Дори за секунда не бихте помислили да вземете човек като мен, който яде картофи с нож, ако нямах такава голяма къща. Лейди като вас дори не би разговаряла с коняр като мен. Това, което изисквам от вас и което не трябва да казвате на никого, е да се държите така, сякаш…

Той смутено наведе очи.

— Искам — започна отново той — хората да смятат, че сте влюбена в мен и се омъжвате за мен не само защото вашата сестра ви е откраднала годеника и аз случайно съм се оказал наблизо. Искам дори сестра ви — натърти той — да смята, че сте полудели по мен, така както твърдях пред хората в църквата. Искам и майка ви да повярва в това. Не желая тя да се страхува от мен.

Хюстън беше подготвена за всичко — само не за това. Значи такъв беше големият, внушаващ страх мъж, който искаше да бъде над обикновените житейски неща и над целия град. Колко ли страшно беше да не си в състояние да изпълняваш и най-дребните обществени задължения. Естествено, че никоя жена не го канеше в къщата си, щом ставаха инциденти и се трошеше порцелан. В момента Кен не можеше да си намери място в никой от двата свята — нито в този на бедните, към който принадлежеше според обноските и езика си; нито в този на богатите, закъдето всъщност беше предопределен заради парите си.

Той има нужда от мен, прозря тя. Има нужда от мен толкова, колкото никой друг. За Леандър аз бях нещо скъпо, мило, но не и необходимо. Обаче за този мъж нещата, на които са ме учили, имат жизненоважно значение.

— Ще се държа така, сякаш съм дълбоко влюбена в теб — каза тихо тя.

— Значи все пак ще се омъжиш за мен? — попита смаяно той.

— Ами да, мисля, че да — отговори тя с бурно избликнало чувство, което изненада и самата нея.

— Дявол да го вземе! Идън! — изрева той и изскочи от библиотеката. — Лейди Чандлър ще се омъжи за мен!

Хюстън приседна на дъската на прозореца. Той ще се ожени за „лейди“ Чандлър. Но тя? На кого, за Бога, беше дала своето съгласие?

Вече се свечеряваше, когато Хюстън се прибра в къщи с новата си карета. Беше изтощена и ужасно й се искаше никога да не е чувала името на Кен Тагърт. Изглежда, този човек искрено беше убеден, че може да си стои в къщи и да работи, докато неговата годеница посещава сама всички празненства, които се даваха по този случай, като уверява присъстващите, че го обожава и че бъдещето на младата брачна двойка може да бъде само розово.