Джуд Деверо - Сърце от лед

— Ако се омъжа за Кен Тагърт — казвам ако, — тогава предпочитам да вярвам по-скоро на него, отколкото на Фентън. А сега те моля да ме извиниш. Не бих желала да продължавам този разговор. Внезапно се почувствах много уморена. Мисля, че трябва да си полегна.

Оттегли се с достойнство, както се полагаше на една дама. Полите й прошумяха през салона. Но когато се озова сама в стаята си, самообладанието й свърши. Строполи се на леглото си, но не можа да заплаче. Да се омъжа ли за Кен Тагърт? — разсъждаваше тя. Да се омъжи за човек, който говореше като каубой и имаше маниери на разбойник, който обира пощенските коли? Да се омъжи за човек, който се отнася към нея без каквото и да е уважение? Да се омъжи за човек, който я измъкна от каретата, като че беше чувал с картофи? Да се омъжи за човек, който я целуваше, като че имаше насреща си слугиня в кухнята?…

Внезапно се изправи като свещ в леглото си.

— Трябва ли да се омъжа за този човек, само защото пред очите ми пада червена пелена, когато ме целува — червена с малки сребърни и златни искрици, както казваше Блеър? — произнесе високо тя.

— Всъщност защо не? — пошушна след малко Хюстън, отпусна се назад в леглото и за пръв път се замисли сериозно над този въпрос.

Но още на следващата сутрин Хюстън стигна до убеждението, че й е абсолютно невъзможно да се омъжи за мистър Тагърт. Майка й непрекъснато подсмърчаше на масата за закуска и няколко пъти извика през плач:

— Моите хубави дъщери! Какво ще стане сега с тях?

А Блеър и Дънкан ожесточено спореха дали Блеър окончателно е разсипала живота на Хюстън. Всъщност Хюстън не беше сигурна дали това е спор, защото този път двамата по изключение бяха на едно мнение.

Хюстън се включи в дебатите в момента, когато се твърдеше, че за нея Кен Тагърт бил само инструмент, посредством който искала да се самонакаже за загубата на Леандър. Но никой не пожела да изслуша доводите й, а и безутешното отчаяние на Блеър не можеше да бъде разклатено с никакви аргументи. Затова Хюстън скоро се отказа да слуша и да участва в разговора. Но тъй като беше станала причина за толкова много сълзи, стигна до извода, че в никакъв случай не може да се омъжи за мистър Тагърт.

Веднага след закуска започнаха да пристигат хора, които просто бяха „решили да наминат“.

— Направих ябълков сладкиш и се сетих колко много го обичаш, Оупъл. Затова опекох два и ти донесох единия. Как са близначките?

Към обед къщата се препълни с хора и всякакви неща за ядене. Мистър Гейтс остана в пивоварната си и нареди една от прислужничките да му занесе храната в кабинета. Хюстън, Блеър и Оупъл трябваше сами да се оправят е многото хора.

— Наистина ли се влюби от пръв поглед в мистър Тагърт, Хюстън?

— Вземете си още едно парче ябълков сладкиш, мисис Трисдейл — отговори невъзмутимо Хюстън.

В единадесет часа Блеър успя да се измъкне незабелязано през задната врата и остави Оупъл и Хюстън сами на бойното поле. Върна се в къщи едва към три.

— Още ли са тук? — простена тя, поглеждайки към насъбралите се в градината жители на Чандлър.

В три и половина пред Вила Чандлър спря такава красива карета, каквато в града още не бяха виждали. Лакирана в бяло, с бели колела и кремав сгъваем гюрук с месингов обков. Предните седалки бяха тапицирани с червена кожа, а отзад имаше тясно местенце за слугата.

Събраните на моравата дами, хората на верандата и посетителите, които се тълпяха в салона и антрето, забравиха въпросите, които напираха на устните им, и зяпнаха с отворени уста непознатото превозно средство.

Кочияшът, чиито груби дрехи никак не подхождаха на луксозната карета, слезе от капрата и се упъти право към събралите се хора.

— Коя от вас е мис Хюстън Чандлър? — попита той в настъпилата тишина.

— Аз — отговори Хюстън и излезе напред.

Мъжът бръкна в джоба си, извади едно листче и започна да чете:

— Тази карета е подарък от човека, за когото ще се омъжвате — мистър Кен Тагърт. Това е карета за дама, лек файтон с много добър кон.

Той сгъна листчето, прибра го в джоба си и си тръгна.

— А, да — каза след малко и отново се обърна към къщата. — Това също ви го праща мистър Тагърт. — Той хвърли едно малко пакетче, обвито в кафява хартия, в посоката, където се намираше Хюстън, и тя едва успя да го хване.

Подсвирквайки си, мъжът мина през градината, излезе на улицата и хората гледаха след него, докато изчезна зад следващия ъгъл.

— Е, Хюстън — обади се Тиа, — няма ли да разопаковаш подаръка си?