Джуд Деверо - Сърце от лед

— Ще разпитам някои хора. Ще се осведомя толкова подробно, колкото е възможно, и ако не науча нещо действително лошо, на двадесети този месец ще се омъжа за него.

Дънкан изпъшка.

— Вероятно не бих могъл да искам нещо повече от теб. Само че кажи ми още нещо, Хюстън: парите винаги ли са били толкова важни за теб? Животът, който водеше в тази къща, ти се струва прекалено беден, така ли?

— Защо мислиш, че парите са причина да се омъжа за него?

— Естествено, че те са причината. — Той изглеждаше искрено изненадан. — Какво друго би могло да те съблазни да се омъжиш за този грозен великан? Ако той нямаше пари, никой не би разменил и една дума е него. Щеше да си остане неизвестен работник в мините като другите членове от неговото семейство. Надали някой би му отговорил, дори когато попита колко е часът…

— Смяташ, че щеше да си остане неизвестен слуга? — промълви замислено тя. — Забрави ли, че е започнал като коняр, а междувременно е спечелил милиони? Никой не му ги е подарил. Може би ми харесва именно мъжът, който е скрит дълбоко в него, който се е издигнал от мръсотията в конюшнята и е постигнал нещо в живота. А аз през целия си живот не научих нищо друго, освен да се обличам добре.

Но този човек има нужда именно от моите знания, продължи тя вече мислено и по гърба й полазиха топли тръпки.

— Какво друго се изисква от една дама? — попита учудено Дънкан.

— В днешно време жените пишат книги. Те… — Тя млъкна и с движение на ръката отклони тази тема. — Чудно ми е защо никой не се запитва по каква причина един толкова богат човек като мистър Тагърт се жени за момиче от планините на Колорадо. Той би могъл да поиска някоя принцеса.

— Ти си повече от принцеса — заяви раздразнено Дънкан.

Хюстън му се усмихна и тръгна към вратата.

— Сега трябва да вървя. Мистър Бъгли ме очаква. Трябва да осигуря гардероба на бъдещия си съпруг. Освен това смятам да поръчам втора сватбена рокля, която да подхожда на моята. Сигурна съм, че Блеър още не е помислила за това.

— Не, тя положително не мисли за такива неща — отговори Дънкан и бръкна в джоба на сакото си. — Директорът на банката вчера беше тук и остави това за теб.

Той й подаде някакъв документ. Беше извадка от нейната сметка с вчерашна дата. Двеста и петдесет хиляди долара бяха внесени на нейно име в Националната банка на Чандлър.

Ръката на Хюстън трепереше малко, когато натисна дръжката на вратата.

— Много благодаря — прошепна тя. — Много благодаря за всичко. Ще направя това, за което ме помоли. — И с усмивка напусна стаята.

Едва когато стигна стълбата, дишането й се успокои. Спря и още един път разгледа извлечението от банковата си сметка. Кен беше казал, че ще внесе на нейно име малко пари. Каквито и недостатъци да имаше този човек, липсата на щедрост със сигурност не беше от тях. Тя затисна устата си с ръка, за да не се изсмее на глас, и побърза нагоре по стълбите. Трябваше да се облече за излизане.

След час Хюстън вече седеше в малкото ателие на мистър Бъгли, заобиколена от кройки и мостри на платове. Между нещата, които бе научила в своето училище за бъдещи дами, беше и изкуството правилно да се облече един мъж дори ако това водеше до непрекъснати спорове с камериера на съпруга относно неговите костюми.

— Нужни са му дузина костюми за работа — обясняваше тя на мистър Бъгли, докато помощникът трескаво записваше. — От този светъл вълнен плат, от оксфорда на сиви карета, от ангората и тежкия син шотландски туид… на първо време.

— А за официален костюм?

— Този черен камгарен плат и жилетка от бяло пике. Тя започна да избира костюми за свободно време и спорт, спря се и на клин за голф, но бързо се отказа. След това дойде ред на костюмите за следобедни приеми, а накрая и на сватбения — строг черен жакет и панталон от същия плат.

След като приключиха с костюмите, започна подбирането на ризи, шалове и ръкавици. После голям запас долно бельо от памучна материя, носни кърпички от бял лен, чорапи от Балбриген, Ирландия.

— Да почакаме ли с шапките?

— Да — отговори Хюстън, — и с бастуните също. — Тя погледна малкия златен часовник, закрепен на корсажа й. — Време е да вървя. Мога ли да взема костюма?

Мистър Бъгли сръчно опакова новия костюм заедно с цял комплект принадлежности към него и няколко чифта обувки. Хюстън уговори час за проба на Идън, който също имаше нужда от нов костюм за сватбата, и си тръгна.

— Много щастие! — извика след нея мистър Бъгли, когато новата елегантна карета потегли. — Ще имаш нужда от него, бедно дете — промърмори той, когато Хюстън изчезна от очите му.