Джуд Деверо - Сърце от лед

— Ели, която работи при съседите на семейство Манкин, прескочи преди малко за минутка.

— Виж какво, в това няма нито зрънце истина. Слез сега долу и кажи на Уили, каквото ти наредих. А това писмо да предаде на мисис Мърчисън. Но побързай, моля те. Ще ми трябваш при преобличането. А, да, още нещо. Нека Уили каже на мисис Мърчисън, че ще задържа мистър Тагърт колкото се може по-дълго, за да има достатъчно време да сготви.

Когато Сюзън излезе, Хюстън с досада установи, че цялото й долно бельо е пропито от сосове и мазнина. Като разгледа по-отблизо щетите, почувства надежда, че петната ще излязат, след като се извари прането. Бързо се съблече и избра от гардероба рокля от мека бледозелена батиста с къси буфан-ръкави, корсажът на която беше украсен с дантели. За съжаление роклята имаше тридесет и шест миниатюрни копчета, които се намираха на гърба. Още се измъчваше е тях, когато се върна Сюзън.

— Какво става долу в салона?

— Нищо, мис — отговори Сюзън и започна да закопчава копчетата с една малка месингова кука. — Да ида ли да видя? Мисля, че вратата към салона е отворена.

— Недей — отговори Хюстън, но почувства тревога. Оупъл Гейтс беше жена, която се нуждаеше от защита, жена, която лесно можеше да бъде шокирана. Хюстън се измъчваше от представата как Кен ще употреби някои от неговите груби думички и Оупъл от уплаха ще падне в несвяст. А Кен, разбира се, няма да се чувства задължен да я вдигне от килима.

— Освен мама в къщи няма никой, нали, Сюзън?

— Не, мис.

— Добре, защото смятам да сляза долу и да погледна през процепа на вратата. Роклята ще я дозакопчаеш в партера.

Хюстън се промъкна на пръсти надолу по стълбата. Сюзън я следваше по петите. Двете погледнаха внимателно през пролуката между рамката на вратата и самата врата.

Кен и Оупъл седяха близо един до друг на кожения диван и гледаха през лещите на стереоочила.

— Аз самата никога не съм го виждала — говореше Оупъл. — Но казват, че бил много впечатляващ.

— Аз съм живял години в Ню Йорк, но никога не съм чувал нищо за нето — каза Кен. — Как се казваше този водопад?

— Ниагарският водопад.

Кен остави стереонаблюдателя на масата и се обърна към нея.

— Много бихте искали да го видите, нали?

— Да, всъщност да. В действителност винаги съм си мечтала да пътувам. Много ми се иска да си наема собствен железопътен вагон и е него да обиколя целите Съединени щати.

Кен взе ръката на Оупъл.

— Аз ще осъществя вашата мечта, мисис Чандлър. Какъв цвят искате да бъде вагонът? Искам да кажа, отвътре. Харесва ли ви червено?

— Не е възможно да приема подобно нещо… — започна Оупъл.

Кен се наведе по-близо до нея.

— Имам слабост към истинските дами — каза тихо той. — А вие, мисис Чандлър, сте също такава безупречна дама като вашата дъщеря.

За момент в салона стана тихо и Сюзън, която гледаше през рамото на Хюстън, преустанови за момент своята дейност върху гърба й.

— В розово — каза Оупъл. — Най-много би ми харесало, ако целият вагон е в розово.

— Ще го получите. Имате ли и някое друго желание, което бих могъл да изпълня?

— Предпочитам да ме наричате Оупъл. Страхувам се, че моят съпруг мистър Гейтс не харесва, когато се обръщат към жена му с името на първия й съпруг.

Хюстън напрегнато се вслуша, очаквайки как Кен ще реагира на пояснението й.

Кен вдигна до устните си ръката на Оупъл, която все още държеше в своята, и я целуна сърдечно — съвсем не така, както се полага на един джентълмен.

— Никак не е чудно, че и дъщеря ви е истинска дама — промълви той.

— Мисля, че ако вие не го вземете, вашата майка веднага ще се омъжи за него, мис — обади се Сюзън.

— Ш-т-т! По-добре ми закопчей роклята.

— Вече е готово — отговори Сюзън.

Хюстън мина през вратата и влезе в салона.

— Надявам се, че не ви накарах да чакате прекалено дълго — каза тя със сладък глас. — Добре ли се забавлявахте междувременно, мистър Тагърт?

— О, да — ухили се Кен. — Чудесно се забавлявах. Но сега трябва да вървя. Работата ме зове.

— Мистър Тагърт — продължи тя, сякаш нищо не беше чула, — бихте ли ме откарали до моята шивачка в града, моля ви? Трябва да й отнеса няколко мостри.

По лицето на Кен премина тъмна сянка, но когато Хюстън му обясни, че престоят при шивачката няма да трае повече от четвърт час, той изръмжа нещо в знак на съгласие.

— Очаквай ме не по-рано от довечера — прошепна тя на майка си, докато я целуваше по бузата, и побърза да вземе чадърчето си от поставката.