Джуд Деверо - Сърце от лед

Никога нямаше да забрави израза на отвращение по лицето му, след като се беше търкаляла с него по пода.

По какъв начин би могла да задоволи един мъж? Мислеше, че Лий желае да се ожени за дама, но се оказа, че не е така. Смяташе, че се е поучила от този случай и че в действителност мъжете желаят страстна жена. Но не и Кен. Той желаеше лейди.

Колкото повече мислеше, толкова по-силен ставаше плачът й. Когато през деня Блеър влезе в стаята на Хюстън, тя видя зачервените и подути от плач очи на сестра си и седна до нея на леглото. Известно време и двете мълчаха, но скоро Хюстън отново избухна в плач.

— Толкова ли е ужасен животът ти? — попита Блеър.

Хюстън кимна и зарови глава в рамото й.

— Тагърт? — попита Блеър.

Хюстън кимна отново.

— Не мога да разбера какво иска от мен…

— Най-вероятно всичко, което може да получи — заяви Блеър. — Не бива да се омъжваш за него. Никой не те принуждава да го сториш. Ако само кажеш ясно и определено, че искаш Леандър, можеш да си го получиш обратно. Така поне мисля аз.

— Леандър иска теб — отговори Хюстън и седна в леглото.

— Иска да ме има само защото аз му дадох онова, което ти не поиска да му дадеш — каза Блеър. — Хюстън, ти обичаш Леандър. Господ знае защо, но ти го обичаш, обичала си го години наред. Помисли си какво ще означава бракът с него. Ще живееш в къщата, която той е купил за теб, там ще родиш деца и…

— Не — прекъсна я Хюстън и извади носна кърпичка от чекмеджето на нощното шкафче. — Леандър ти принадлежи по начин, по който никога не ми е принадлежал. Той иска само теб.

— Не, не ме иска! Ти нищо не разбираш. Тази сутрин в болницата ме нарече куклен доктор, който нанася повече вреда, отколкото полза. — Блеър също започна да хълца.

— Може би не те харесва като лекар, но той обича твоите целувки — каза гневно Хюстън. — О, Блеър, извинявай, моля те! Просто съм изморена и объркана. Може би причината са нервите преди сватбата.

— Какво ти е направил Тагърт?

— Нищо — каза Хюстън и скри лицето си в носната кърпа. — Винаги е бил честен спрямо мен. Може би лъжа самата себе си.

— Това пък какво означава?

— Нищо не знам. Знам само, че трябва да работя — каза тя и стана от леглото. — Има да се свърши още толкова много работа до деня на сватбата.

— Все още ли имаш намерение да се омъжиш за него? — попита тихо Блеър.

— Ако още ме иска — прошепна Хюстън, обръщайки гръб на сестра си. Може би след снощната вечер е променил намеренията си, помисли си тя. Перспективата да се лиши от променливите настроения на Кен и от неговите целувки я натъжи.

Видя се да седи безмълвно в един люлеещ се стол с игли за плетене в ръцете, самотна и унила.

— Би ли искала да ми помогнеш в приготовленията за сватбата? — запита Хюстън и отново се обърна към сестра си. — Или предпочиташ да оставиш това на мен?

— Изобщо не искам ла мисля за тази сватба, нито за моята с Леандър, а още по-малко за твоята с Тагърт. Лий само е разгневен от това, което се случи, и аз съм сигурна, че ако ти поискаш…

— Леандър и аз сме мъртви един за друг! — изсъска Хюстън. — Защо най-после не го разбереш? Лий иска теб, а не мен. Кен е този, който… — Тя отново се обърна е гръб към Блеър. — Аз ще се омъжа за мистър Тагърт след десет дни.

Блеър скочи от леглото.

— Ти може би си мислиш, че си се провалила при Леандър, но това не е вярно. И в никакъв случай не трябва да се самонаказваш с този надут дръвник. Той не може дори да държи чиния със салата, а камо ли…

Блеър не можа да довърши, защото Хюстън й залепи оглушителна плесница.

— Това е мъжът, за когото ще се омъжа — заяви гневно тя. — Няма да търпя ти или някой друг ла засягате неговата чест.

Блеър се улови за бузата и очите и се напълниха със сълзи.

— Това, което направих, сега ни разделя — прошепна тя. — Никой мъж на този свят не е по-важен от обичта между две сестри — прибави тя, преди да напусне стаята.

За момент Хюстън остана безмълвна на мястото си. Искаше й се да утеши Блеър, но не знаеше как. Какво правеше с нея Кен, та заради него удари шамар на сестра си…

Но следващият въпрос, който изискваше незабавен отговор, беше: Кен все още ли иска да се ожени за нея?

С разтреперани ръце тя седна зад писалището си и написа следното писмо на своя годеник:

„Уважаеми мистър Тагърт,

Вчера вечерта държанието ми беше непростимо. Бих проявила разбиране, ако поискате пръстена си обратно.

Приемете моите почитания.

Запечата писмото и нареди на Сюзън да го предаде на Уили, който незабавно да го достави на адреса. Когато Кен го получи, той само изфуча.