Джуд Деверо - Сърце от лед

— Защо сестра ви е трябвало да напусне къщата? — продължи да настоява Хюстън.

Баща ми побърза да я омъжи. Мисля, че той не искаше да рискува дъщеря му още веднъж да се влюби в някой работник от конюшнята.

— Къде е сега Памела?

— Рядко я виждам. Тя се премести с мъжа си в Кливланд, роди детето си и остана да живее там. Мъжът й почина преди няколко месеца, а детето дълго време беше много болно. Не й беше лесно през последните години…

— Дали тя е…

Марк се облегна на масата и се ухили затворнически.

— Ако искате да узнаете нещо повече за мъжа, за когото сте решили да се омъжите, би трябвало да поговорите с мис Лавиния Ла Рю.

— Не мисля, че познавам дамата.

Марк се дръпна назад и се усмихна.

— Разбира се, че не я познавате. Тя е играчката на мистър Тагърт.

— Неговата какво?

— Неговата любовница, Хюстън. А сега е време да си вървя — каза той, стана и остави пари на масата.

Хюстън също се изправи и сложи ръка върху неговата.

— Къде бих могла да намеря тази мис Лавиния?

— Казва се Лавиния Ла Рю. Попитайте за нея на Крисчън стрийт.

— Крисчън стрийт? — Очите на Хюстън се разшириха. — Никога не съм била в тази част на града.

— Изпратете Уили. Той ще се справи. Уговорете с нея някое тайно място за среща. Не бива да се показвате пред хората с жена като нея. Желая ви много щастие в брака, Хюстън! — извика през рамо той и напусна чайната.

— Успя ли да научиш това, което те интересуваше? — попита Оупъл дъщеря си.

— Струва ми се, че научих повече, отколкото бих искала да зная.

Хюстън прекара останалата част от петъка и цялата събота в разпореждания относно приготовленията за двойната сватба: поръча цветя за украса на стаите и състави менюто, което трябваше да бъде сервирано на гостите.

— От колко дни не си виждала Кен, миличка? — попита я Оупъл.

— Това са само часове, майко — отговори Хюстън, но се обърна настрани, защото не искаше майка й да види лицето й. Нямаше да се хвърли за втори път на шията му. Такава глупост се правеше само веднъж.

В съботата се случиха още някои неща. Мистър Гейтс събуди цялата къща в пет часа сутринта с крясъци, че Блеър цяла нощ не се е прибирала. Оупъл го уверяваше, че е била с Лий, но това само влоши положението. Той се развика, че Блеър ще загуби окончателно доброто си име и настояваше Лий да се ожени за нея още днес.

Най-после Оупъл и Хюстън успяха да го убедят да седне заедно с тях на масата за закуска. Едва бяха започнали да ядат, когато в салона буквално нахлуха Блеър и Леандър.

Но какъв вид имаха двамата! Блеър беше с някаква особена рокля в морскосин цвят, чиято пола едва стигайте до глезените. Косата й беше разпусната и висеше по раменете й, цялата покрита с кал, репеи и петна, които изглеждаха като засъхнала кръв.

Лий не изглеждаше по-добре: облечен само в риза и панталони, а по ръкавите и на крачолите на панталоните личаха няколко дупки.

— Лий — обади се задъхано Оупъл, — нима това са дупки от куршуми?

— Вероятно — отговори той, хилейки се добродушно. — Както виждате, доведох ви я жива и здрава в къщи. Трябва веднага да се прибера и да поспя няколко часа. Днес следобед имам дежурство в болницата. — Той се обърна към Блеър и я помилва по бузата. — Лека нощ, докторе.

— Лека нощ, докторе — усмихна се тя и Лий устремно изхвърча от салона.

За момент никой не беше в състояние да се помръдне. Всички стояха и втренчено гледаха мръсната фигурка насреща си. Въпреки че, ако се съдеше по вида й, тя беше преживяла най-малко три катастрофи с кола, очите й светеха с някакъв див, въодушевен пламък.

Хюстън стана от масата и когато доближи сестра си, усети и миризмата й.

— Какво е полепнало по косите ти?

Блеър се ухили идиотски.

— Предполагам, конски тор. Но за щастие само по косите, не и по лицето.

Мистър Гейтс тежко пристъпи зад тях.

— Качвайте се горе! — заповяда той.

Хюстън заведе Блеър в банята, пусна двата крана над ваната и започна да я съблича.

— Откъде имаш този ексцентричен костюм?

Когато Блеър започнеше да говори, нищо не беше в състояние да я спре. Хюстън разкопча копчетата на гърба на роклята, развърза възела на едната обувка, докато.

Блеър събуваше другата; изми косите на сестра си с шампоан, докато Блеър изстъргваше мръсотията от кожата си. През цялото това време Блеър разказваше какъв чудесен ден прекарали двамата с Леандър: описа страхотни истории за някакви червясали рани, стрелби между каубои, прерязани артерии, бой с някаква селянка. И във всяка от тези истории Леандър играеше главната роля, спасяваше живота ту на този, ту на онзи, един път дори на самата Блеър.