Джуд Деверо - Сърце от лед

— Не исках да те разсърдя — каза тихо тя.

— Да ме разсърдиш! — изкрещя в лицето й той. — Откакто те познавам, не съм имал нито една спокойна минута. Имам достатъчно пари, не изглеждам чак толкова зле, правя ги предложение за женитба, а ти просто го отхвърляш. След това изчезваш и изведнъж разбирам, че сестра ти ще се омъжи за мъжа, в когото си безумно влюбена. Въпреки това ти не искаш да се омъжиш за мен. После казваш да. След това отново не. Идваш в моята къща и командваш хората наоколо — и мен включително, — но скоро внезапно изчезваш, като че ли някой от нас се е разболял от шарка и къщата е поставена под карантина. Събуждам се една сутрин, ти стоиш до леглото и ме гледаш, сякаш всеки момент ще скочиш отгоре ми. Но едва съм те докоснал, ти стоварваш глинената кана върху главата ми и крещиш, че трябва да те уважавам. Когато следващия път те прегръщам, ме сваляш на пода и почти разкъсваш дрехите по тялото ми. А аз те уважавам и ти оставям проклетата девственост, защото ти така искаш. Следващото нещо, което научавам, е, че ти се питаш дали да не ми върнеш пръстена, и в края на краищата пак сме там, откъдето започнахме — ти така и не знаеш със сигурност дали искаш да се омъжиш за мен! Тази сутрин при мен дойде майка ти, каза ми кой костюм да облека за църквата — той й хвърли поглед, изпълнен с укор, — и ме покани у вас на обяд.

Той продължи да я стрелка сърдито с очи.

— И ето ме съвсем готов, облечен за обяда, а в това време ти ми казваш: може би ще се омъжа за теб, но може и да не го направя. Всичко зависи от това, какво ще ти разкажат хората за мен. Хюстън, тези глупави шеги ми дойдоха до гуша! Сега искам да чуя от теб: да или не. Настоявам да удържиш на думата си. Ако сега кажеш да, а в деня на сватбата — не, тогава ще те завлека за косите до олтара, ако се наложи. Бог ми е свидетел, че ще го направя. И така, за последно, да ли ще бъде или не?

— Да — отговори уверено Хюстън и сама се учуди на радостта, с която произнесе тази дума.

— А какво ще стане, ако някой ти каже, че съм негодник? Или че съм убил човек?

— Въпреки това ще се омъжа за теб!

Той се обърна настрани.

— Толкова ли се плашиш от този брак? Искам да кажа, знам, че ти желаеше да се омъжиш за този Уестфийлд, а аз не винаги се държах като джентълмен, когато се опитвах да те спечеля. Но досега ти честно спазваше своята част от договора. В обществото винаги си се държала така, като че ли нямаше нищо против да бъдеш омъжена за мен.

Облекчението на Хюстън, че не го е отблъснала с държанието си, беше толкова голямо, че тя цялата се разтрепери. Нямаше да бъде принудена да прекара целия си живот в люлеещия се стол с куките за плетене, а щеше да живее с този мъж, който беше толкова различен от всички останали.

Тя обиколи дървото и решително се изправи срещу него.

— В неделя следобед повечето годеници отиват в парка Фентън да се поразходят, да поговорят и да бъдат заедно няколко часа. Може би и ние трябва да отидем.

— Но аз имам работа… — започна той. — Добре де, ако все още искаш да се покажеш с мен, след като съм обядвал с твоето семейство, ще те придружа.

Тя пъхна ръката си в неговата.

— Трябва само да следиш какво правя аз. Не говори с пълна уста, не викай и най-вече не ругай сътрапезниците си.

— Ти наистина не изискваш много от мен — отбеляза сърдито той.

— Дръж се така, сякаш покупката на небостъргача на мистър Вандербилт зависи от този обяд. Може би това ще ти помага и ще ти напомня да се държиш добре.

Кен я погледна смутено.

— Това ме подсеща, че аз непременно… — Той впи очи в нейните. — Знаеш ли, все пак предпочитам да остана целия ден с теб. Следобед ще отидем в парка. Сигурно от години не съм имал цял свободен ден.

Обядът мина добре за Кен. Оупъл майчински му угаждаше, Дънкан търсеше съвета му по делови въпроси. Хюстън наблюдаваше всички. Домашните й очакваха на обяд едно чудовище, а то се оказа чудесен компаньон.

Блеър не каза нито дума през време на обяда. Хюстън се зарадва, че сестра й най-после лично се запозна с годеника й и може би се убеди, че той е мъж със замах. Кен великодушно позволи на мистър Гейтс да се включи в една от неговите сделки — закупуване на парцел земя, която той, както предполагаше Хюстън, щеше да получи на смешно ниска цена.

Когато напускаха заедно къщата, Кен каза:

— Сестра ти изобщо не прилича на теб.

Хюстън го попита какво иска да каже с това, но той не пожела да й обясни.

В парка тя представи Кен на други сгодени двойки. За пръв път той изглеждаше спокоен и не говореше непрекъснато за работата, която пропускаше да свърши заради нея. Когато една жена намекна за лошия късмет, който го беше сполетял на градинското увеселение, Кен се вцепени: но когато тя добави с въздишка колко романтично се е държал, като е отнесъл Хюстън до каретата, той веднага отрече да е сторил нещо кой знае колко необикновено.