Джуд Деверо - Сърце от лед

Хюстън си пожела земята да се разтвори и да я погълне, когато Кен покани всички присъстващи на вечеря у дома си в сряда.

— Още няма мебели в партера — засмя се той, — но ще направим така, както Хюстън преди време вечеря с мен: на килим, с удобни възглавници, със свещи и така нататък.

Когато три от жените, виждайки пламналото от срам лице на Хюстън, започнаха да се кискат, той невинно попита:

— Да не би да съм изтървал нещо?

Хюстън скоро проумя, че всичко, свързано с Кен, е придружено от спорове. „Дискусия“ го наричаше той, но това беше по-скоро словесна борба свободен стил. Във вторник вечерта тя го помоли да се подпише на няколко непопълнени карти до нейния подпис, тъй като тези карти заедно с едно парче от сватбената торта щяха да бъдат опаковани в малки кутии и раздадени на гостите.

— Да ме вземат дяволите, ако направя подобно нещо! — изрева той. — Не подписвам името си върху празен лист. Всеки може да напише отгоре каквото си иска.

— Такъв е обичаят — опита се да обясни Хюстън. — Всяка двойка младоженци слага картички с подписите си в кутийки със сладкиши, които поканените отнасят у дома си след венчавката.

— Да изядат сладкишите по време на сватбата. Няма защо да вземат от тортата в кутийки. И без това ще се разтопи.

— Те вземат пакетчето със себе си като талисман, пожелават си нещо и го слагат под възглавниците си.

— И ти искаш да се подпиша за подобна идиотщина?

В тази „дискусия“ Хюстън беше победена, но успя да се наложи да бъдат наети мъже, които да помагат на дамите при слизане от каретата, и жени, които да превърнат малкия салон в гардероб.

— Колко души смяташ да поканиш? Хюстън хвърли поглед към своя списък.

— Дотук са петстотин и двадесет. Почти всички роднини на Леандър ще пристигнат от Изток. Ти искаш ли да поканиш още някого, освен твоите чичовци и братовчеди от семейство Тагърт?

— Моите какви?

Това отново доведе до „дискусия“, от която Хюстън излезе победителка. Кен каза, че не познава никой от роднините си и не желае да ги вижда. Хюстън, която не биваше да издава, че познава Джоан, защото веднага щяха да последват въпроси как и откъде, заяви, че тя ще покани неговите роднини, независимо дали той ги познава или не. По някаква причина Кен не искаше те да присъстват на сватбата му и след като беше спорил с нея в продължение на няколко минути, изплю камъчето, като изръмжа, че те положително ще дойдат е миньорските си дрехи на официалната венчавка.

Хюстън го нарече сноб. По-скоро би си отхапала езика, отколкото да му признае, че вече е поръчала да ушият нови дрехи на всичките му роднини — естествено за негова сметка.

Преди Кен да може да отговори, в стаята влезе Оупъл, пожела им добър вечер и се настани с гергефа си до малката масичка.

Кен веднага й разказа случая и тя спокойно отговори:

— В такъв случай ще трябва да им купиш нови дрехи, нали?

Когато Кен се сбогува, Хюстън се чувстваше като прекарала тежка буря в спасителна лодка; но Кен беше свеж и бодър както винаги. Целуна я отвън, в салона, и заяви, че утре отново ще се видят.

— Дали всяка дискусия ще бъде толкова бурна? — прошепна Хюстън, като се отпусна в едно кресло близо до майка си.

— Вероятно да — каза весело Оупъл. — Защо не вземеш една дълга гореща баня?

— Иска ми се да лежа във ваната поне три дни — измърмори Хюстън и се запъти към стаята си.

Кен стоеше пред високите прозорци в своя кабинет, стиснал между зъбите си незапалена пура.

— Смяташ ли днес да работиш, или ще си пропилееш целия ден? — обади се Идън зад гърба му.

Кен не се обърна.

— Те са просто деца — проговори замислено той.

— Кои?

— Хюстън и нейните приятели и приятелки. Никога не е трябвало да станат възрастни, нито са се чудили откъде ще вземат на другия ден нещо за ядене. Хюстън вярва, че храната идва от кухнята, дрехите — от шивача, а парите — от банката.

— Не съм много сигурен, че имаш право. Хюстън ми изглежда много разумна жена, а преживяното с Уестфийлд вероятно също е допринесло за израстването й. Да се разочарова от един мъж — това е тежък удар за всяка жена.

Кен се обърна към своя приятел.

— Тя много добре се утеши за загубата — заяви той с движение на ръката, което обхващаше цялата му къща.

— Не съм толкова сигурен, че просто е хвърлила око на парите ти — отбеляза замислено Идън.

Кен презрително изпръхтя.

— Без съмнение се омъжва за мен само защото така елегантно умея да пия чай от порцеланова чашка. Искам да я наблюдаваш.