Джуд Деверо - Сърце от лед

— Не казвай такова нещо! — отговори сериозно Хюстън. — Моля те, не казвай такова нещо!

— Е, добре, ще се помъча да дойда.

— А още утре потърси шивачката. Тя има нужда от всяка минута, за да приготви роклята за сватбата. Ето ти адреса.

Джоан взе визитната картичка.

— Няма нищо по-хубаво от една нова рокля. Ще направя всичко, което зависи от мен, за да убедя чичо Раф и Ян да присъстват. Но за съжаление не мога да ти обещая.

— Да знаеш колко добре те разбирам. — Следвайки някакъв вътрешен импулс, тя прегърна Джоан и я притисна до себе си. — Радвам се, че скоро ще те видя отново.

По пътя към града Хюстън размишляваше за разговора си с Джоан. Действително, всичко можеше да се обясни единствено с факта, че тя обичаше Кен Тагърт. Когато се убеди в това, смехът й прозвуча светъл и ясен. Толкова години беше сгодена за Лий, а никога не го беше обичала истински. Едва сега го разбираше.

За съжаление не можеше да каже на никого. В противен случай щяха да я заподозрат, че много бързо подарява сърцето си. Но не беше вярно. Хюстън твърдо знаеше това. Кен Тагърт беше единственият, когото обичаше и когото винаги щеше да обича.

Тя плесна с камшика и подкани конете да препускат по-бързо. Предстоеше й да се измие и преоблече. А след това…

Тайнствена усмивка заигра по устните й, когато се сети за планираното в петък вечер дамско събиране. Беше помолила Леандър да покани Кен и Идън в своя клуб и след това беше попитала Кен дали би й предоставил къщата за прощална вечеря с нейните приятелки. Един малък, тих празник, какъвто беше организирала Ели, преди да встъпи в тайнството на брака.

Трябваше само да убеди онзи силен мъж, чийто образ бе видяла на един уличен плакат на Коул авеню, да се яви в къщата в петък вечер…

Хюстън беше толкова вдълбочена в плановете си, че не обръщаше сериозно внимание на своята сигурност, както правеше обикновено. Един ездач следваше нейния път, скрит от погледа й зад храсти и дървета.

Идън проследи Хюстън със загрижено лице чак до началото на града.

Сега, когато оставаха само няколко дни до сватбата, Хюстън имаше чувството, че времето просто изтича между пръстите й. Вечерята на Кен в сряда беше пълен успех.

— Днес развалих годежа си с Джон, мистър Тагърт — призна срамежливо Корделия Фаръл.

— Това е добра новина — засмя се Кен, хвана я за раменете и я целуна сърдечно по устата. Кориелия се изчерви от смущение, но очите й сияеха. — Не сте длъжна да се омъжвате за такъв възрастен мъж!

— Много ви благодаря, мистър Тагърт.

Един миг Кен я гледа слисан.

— Защо всъщност всеки ме нарича мистър Тагърт?

— Защото вие — намеси се с нежен глас Хюстън — още на никого не сте предложили да ви нарича Кен, мистър Тагърт.

— Всички можете да ме наричате Кен — отговори той също така меко, но когато изгледа Хюстън, в очите му лумна пламък. — Само не и ти, Хюстъи. Досега един-единствен път ме нарече Кен и това толкова ми хареса, че искам да го помня винаги.

Хюстън знаеше, че всеки от присъстващите разбра за какво става дума, и гърлото й се стегна от смущение.

Сара Оукли грабна една възглавница от пода и я запрати към главата на Кен.

Той я улови и всички затаиха дъх. Защото кой би могъл да бъде сигурен как ще реагира мистър Тагърт на подобна волност?

— Понякога ти наистина не си джентълмен… Кен — заяви безстрашно Сара.

Но за всеобщо облекчение Кен само се ухили.

— Джентълмен или не — във всеки случай виждам, че си последвала съвета ми и си си купила нова рокля. Добре, Хюстън, ти също можеш да ме наричаш Кен.

— В момента бих предпочела да си остана на мистър Тагърт — отговори високомерно Хюстън и всички се засмяха.

През целия четвъртък в къщата на Кен кипеше трескава подготовка за церемонията в понеделник. Кен и Идън се заключиха в кабинета, без да обръщат внимание на носачите на мебели, доставчиците и посещенията на почти всички собственици на магазини в града. Петъкът и съботата не бяха по-различни от четвъртъка. Хюстън разпределяше задачите на всички участници в сватбената церемония и постоянно им обясняваше ролите, които трябваше да изпълняват. Дойдоха мъже и жени, които бяха наети да приготвят и сервират храната, мъже, които щяха да сглобят масите за бюфета на открито, и мъже, които трябваше да построят в градината огромните, отворени от едната страна палатки, които Хюстън беше поръчала от Денвър. В неделя тридесет и осем души щяха да се заемат с подреждането на огромно количество цветя.