Джуд Деверо - Сърце от лед

Нина Уестфийлд започна да докладва за работата по едно списание, което дамите възнамеряваха тайно да разпространяват между жените на работниците.

Идън остави бутилката с уиски на пода и се приведе напред. Сега дамите говореха за Джейкъб Фентън — че се страхуват от него и какво ще предприеме той, ако открие, че уважавани госпожици от града разнасят позиви сред миньорите.

— Аз ще обсъдя това с Джоан Тагърт — заяви Хюстън. — По някаква причина Джейкъб Фентън се страхува от всички членове на семейство Тагърт. Без възражения им позволи да присъстват на сватбата.

— А Джоан може дори да посещава магазините в Чандлър — допълни мис Емили. — Знам, че твоят Кен — продължи тя, обръщайки се към Хюстън — преди е работил за Фентън; но сигурно има някои неща, които се разиграват зад кулисите. Ти би трябвало да знаеш нещо за това.

— Не съм посветена в тайните му — отговори Хюстън. — Кен избухва в гняв, щом само спомена името Фентън, а не вярвам Марк да има понятие от работите на баща си.

— Едва ли — намеси се Леора Воун. — Марк знае само да харчи пари и не се интересува от къде идват те.

— Аз ще поговоря е Джоан — повтори Хюстън. — Някой подстрекава миньорите към размирици. Не бих желала да видя как някой от работниците ще бъде ранен…

— Може би ще пуснат и мен да посетя лагерите — обади се Блеър. — Тогава бих могла да проуча основно как стоят нещата там.

— Какви други въпроси имаме още в дневния ред? — попита мис Емили.

Идън се отпусна на своята табуретка. „Сестринство“, прошепна като замаян той. Тези дами, които се криеха зад дантелени рокли и изискани маниери, говореха за война.

Остатъкът от дневния ред беше посветен на благотворителност: как да се помага на болните и сираците — все неща, с които би трябвало да се занимават истинските дами.

Когато събранието беше обявено за закрито, Идън отново надигна бутилката с уиски. Най-после ще си отдъхна, помисли си той.

— Желаете ли нещо за разхлаждане? — попита през смях Мередит Лехнер и отвори голям, обвит в жълта хартия кашон, от който извади бутилка домашно вино. — Майка ми ти го изпраща като спомен от няколко събрания, които е посетила още когато е била момиче. На баща ми ще каже, че тази нощ в избата за вина са влезли крадци.

Идън не беше вярвал, че го очаква още по-голям шок. Но когато пред всяка дама беше поставена пълна бутилка вино и чаша с високо столче, долната му челюст направо увисна от смайване.

— Да пием за първата брачна нощ! — извика мис Емили и вдигна чашата си. — За всички брачни нощи на този свят, независимо дали са били предшествани от венчавка или не!

Дамите със смях изпразниха чашите си на един дъх.

— Първо моят подарък! — извика Нина Уестфийлд. — Дълго търсих из магазините на Денвър, докато намеря нещо подходящо. На всичкото отгоре днес следобед Лий за малко не отвори капака на кутията.

Хюстън разопакова един син пакет и извади от него прозрачно черно одеяние с широки дантели. Идън разбра, че се касаеше за нощница, но тя съвсем не подхождаше на една истинска дама.

Не вярвайки на очите си, той продължи да наблюдава как дамите изпразваха бутилките вино и през смях и пикантни забележки отваряха една след друга кутиите. Имаше два чифта обувки с високи токчета от червена кожа, още прозрачно долно бельо и няколко картинки, които минаваха от ръка на ръка и предизвикваха буен смях, който дълго не затихваше. Дамите наставаха и започнаха да танцуват из стаята.

Мис Емили седна зад пианото, което Идън изобщо не беше забелязал, и с все сила удари по клавишите.

Когато една млада дама вдигна поли над коленете и започна да изхвърля крака чак до раменете си, Идън съвсем се слиса.

— Този танц се казва канкан — провикна се Нина, останала без дъх. — Когато бяхме в Париж, с компаньонката ми избягахме от татко и Лий и отидохме да го видим.

— Дали и ние ще можем? — попита Хюстън и скоро след това осем дами бързо метнаха поли през главите си, докато мис Емили продължаваше да блъска по пианото.

— Тишина! — извика след малко Сара Оукли. — Донесла съм една поетична творба, която непременно трябва да ви прочета.

Когато Идън беше момче, той тайно разменяше с приятелите си страници от книгата, която иначе толкова хладната и недостъпна мис Оукли сега четеше на приятелките си — „Фани Хил“.

Дамите се кикотеха и непрекъснато тупаха по раменете Блеър и Хюстън.

Когато Сара привърши четенето, стана Хюстън.

— А сега, скъпи приятелки, каня ви да се качим на първия етаж, за да видим „Номера на предизвикателството“. Съгласни ли сте?