Джуд Деверо - Сърце от лед

Когато увериха Хюстън, че тази опасност е предотвратена, тя остави майка си и Блеър в салона, мина през всички стаи в партера и за пръв път видя как са осъществени плановете й за украсата.

В малкия салон бяха поставени три дълги маси, върху които бяха наредени подаръците за двете младоженки. Кен й беше казал, че почти няма приятели сред кръговете на големите финансисти, с които си е имал работа в Ню Йорк. Но ако се вземеха за мерило подаръците, ставаше ясно, че финансовата аристокрация на Ню Йорк считаше Кен за един от своите.

Подаръкът на семейство Вандербилт беше малка италианска маса с инкрустации; от Гулд — сребърен сервиз за хранене; от Рокфелер — златни прибори за маса. Когато започнаха да пристигат подаръците им, Кен беше казал, че тези хора са му дяволски задължени, защото и той бил пращал какви ли не неща на техните хлапета, когато се женели.

Имаше още всевъзможни подаръци от роднините на Леандър, а и хората от Чандлър здравата се бяха постарали да измислят подаръци за близнаци. Имаше метли за близнаци, купи за пуканки за близнаци, книги за близнаци, топчета плат за близнаци. Подаръците се простираха от еднакви игленици до еднакви дъбови столове от Мейсън.

Стаята беше украсена с палми в саксии, поставени пред огледала, а первазът на камината преливаше от алени рози и пурпурночервени градински теменужки.

Хюстън продължи напред към големия салон. Тук щяха да се съберат близките приятели на младоженците и техните роднини преди и след венчавката.

По ъглите, по рамката на вратата и по тавана бяха закрепени свежи клончета чемшир. Зелени вейки красяха стените, обвиваха камината, закриваха рамките на прозорците.

Пред всеки прозорец беше поставена саксия с папрат, която смекчаваше топлината на утринното слънце и хвърляше филигранни шарки от сенки по пода. Самата камина беше украсена с розови карамфили, а тук-там по някой карамфил беше вплетен и в клонките.

Хюстън приключи с разглеждането на партера колкото се може по-бързо и веднага се качи на първия етаж, където я очакваха приятелките й.

Наистина, венчавката трябваше да започне чак след пет часа, но Хюстън знаеше, че непременно ще възникнат още милион подробности, които трябва да бъдат уредени в последната минута.

През изминалите дни тя прекарваше повечето време на партера и се грижеше всичко там да бъде в ред. Почти не поглеждаше на горния етаж и много неща тук бяха още нови за нея. В източната част на грамадното здание бяха стаите за гости, а в една от тях днес Блеър щеше да се облече за сватбата си. В централната част се намираха стаите, обитавани от Идън, а вдясно имаше детска стая, баня и стая за бавачката.

Зад детската стая започваше дългото крило, което принадлежеше на Хюстън и Кен. За Кен имаше стая, сравнително малка, но е чудесен изглед към градината. Стаята на Хюстън, отделена от неговата посредством баня с мраморни стени, беше най-голямата от всички, с ламперия в пастелен цвят и гравюри на цветя и гирлянди, които само маркираха местата, където по-късно трябваше да бъдат окачени картини.

Банята беше облицована с розов и бял мрамор, а стените на гардеробната бяха облепени с розово моаре. Отзад имаше салон и частна трапезария, когато двамата с Кен пожелаеха да се хранят сами.

— Никога не бих могла да се оправя в тази къща — промълви Тиа, когато разгледа стаите зад спалнята. — Погледни само тази зимна градина.

— Зимна градина? — учуди се Хюстън и тръгна към двойните врати, пред които беше застанала Тиа. Отвори едната и се озова в прекрасен лабиринт от цветя и растения в саксии. Каменни пейки се гушеха между зеленината. Всичко това го нямаше тук, когато за последен път беше гледала от лоджията на своята спалня към плоския покрив с парапета.

— Я виж това! — извика Сара и посочи бялата картичка, прикрепена към голямо смокиново дърво. Повечето растения имаха отгоре тънка решетка от летвички, която хвърляше приятна сянка по пода и ги предпазваше от изгарящото колорадско слънце.

Хюстън откачи картичката от дървото и прочете написаното върху нея: „Надявам се, че ще ви хареса. Желая ви всичко хубаво за вашата сватба. Идън“

— Това е подарък от Идън — обясни с усмивка тя и продължи да разглежда градината. Възприе я като символ на щастието, което изпитваше на днешния ден.

Но преди да каже още нещо, вратата се отвори с трясък и в стаята влетя като вихрушка мисис Мърчисън.

— В кухнята има прекалено много хора! — извика тя, обърната към Хюстън. — Не мога да готвя в тази навалица. А и мистър Кен има още много работа. И без това днес ще пожертва целия си ден за тази сватба…