Джуд Деверо - Сърце от лед

— Ще пожертва работния си ден? — повтори ужасено Мередит. — Да не смятате, че Хюстън само си седи с удобно скръстени ръце?

Хюстън побърза да успокои приятелката си. Мисис Мърчисън беше напълно омаяна от Кен и без съмнение би защитавала този мъж до последна капка кръв.

— Веднага ще сляза долу — обеща Хюстън и съзнателно не обърна внимание на венчалната рокля, която Сара бе започнала да разопакова. Още не беше изгладена, а положително трябваше да се поправят и някои шевове.

Когато слезе в партера, тя веднага забеляза опасните признаци на наближаващата суматоха. Няколко пъти чу Кен да крещи в своя кабинет, но някой побърза да я бутне в кухнята, когато той профуча през коридора в посока към градината. Хюстън му завидя, че е свободен, и с болка си пожела сега да е до него. Утре, утеши се тя. Утре заедно ще се разхождаме в градината.

Оставаха още само два часа до венчавката, когато тя най-после успя да се върне в спалнята си.

— Хюстън — каза й Оупъл, — смятам, че вече е време да се обличаш.

Хюстън се зае бавно да сваля роклята си и си помисли, че когато следващия път започне да се съблича…

— Коя, за Бога, е тази жена? — попита Ан, докато Хюстън обличаше долна риза от толкова фин памук, че едва я усещаше върху себе си. Горната част имаше малки илици, през които бяха промушени розови копринени панделки, а долната част беше избродирана на ръка с пъпки от рози.

Нямам никаква представа — отговори Тиа, която се беше присъединила към Ан до парапета на зимната градина. — Но тя е най-високата жена, която някога съм виждала.

Сара тъкмо затягаше шнуровете на корсета от розов сатен.

— Мисля, че и аз трябва да погледна — промърмори тя. — Може би е някоя от роднините на Лий.

— Виждала съм я някъде, но не мога да си спомня къде — промълви Ан. — Колко странно, че е дошла на сватба, облечена в черно.

— Имаме си достатъчно работа — намеси се Оупъл с такъв тон, че Хюстън вдигна глава като ударена от електрически ток. — Не е необходимо да се занимаваме и с личните работи на нашите гости.

Сега вече Хюстън беше сигурна, че нещо не е наред. Тя не обърна внимание на строгия поглед на майка си и изтича до парапета на зимната градина, където беше застанала Тиа. Веднага позна жената, за която говореха. Дори от толкова голямо разстояние изглеждаше висока и елегантна.

— Това е Памела Фентън — прошепна Хюстън и се върна обратно в спалнята.

За момент никой не проговори.

— Вероятно носи черно, защото е в траур — каза Сара. — Защото го е изгубила. Хюстън, коя от тези фусти смяташ да облечеш по-напред?

Хюстън продължи машинално да се облича, но мислите й бяха при Кен, който беше отишъл в градината, и при жената, която той беше обичал и която беше тръгнала право към него.

Някой силно почука и Ан отиде да отвори.

— Дошъл е мъжът, който работи с Кен — каза тя на Хюстън. — Иска да говори с теб. Казва, че било неотложно и че трябва веднага да те види…

— Невъзможно е сега тя… — започна Оупъл, но дъщеря й вече беше грабнала халата, метнат на едно кресло, и се беше запътила към вратата.

Кен стоеше в най-отдалечения край на градината, сложил крак върху една каменна пейка. Гледаше унесено надолу към Чандлър, който лежеше в краката му, и пушеше една от своите дълги пури.

— Здравей, Кен — обади се тихо Памела Фентън зад гърба му.

Той почака малко, после обърна лице към нея и когато го направи, очите му бяха спокойни и не издаваха какво чувства в момента. Бавно я огледа от глава до печи.

— Годините са се отнесли добре с теб.

— Само външно. — Тя пое дълбоко въздух. — Нямаме много време, затова веднага ще ти кажа какво ме е довело тук. Исках да знаеш, че все още те обичам. Никога не съм преставала да те обичам. Ако се съгласиш веднага да се махнем оттук, бих те последвала накрая на света.

Той бързо направи крачка към нея, но рязко спря и се върна отново до пейката.

— Не. Не мога да направя такова нещо — каза спокойно.

— Разбира се, че можеш! Знаеш, че можеш. Какво те интересуват тези хора, които са се събрали тук? Какво те интересуват жителите на Чандлър? Какво те интересува…

— Не — повтори по-високо той.

Тя се приближи и застана плътно пред него. Той беше е няколко сантиметра по-висок, но с нейните високи токове очите й бяха на едно ниво е неговите.

— Кен, моля те! Не прави тази грешка. Не се жени за друга. Знаеш, че обичаш само мен. Знаеш, че аз…

— Ти толкова много ме обичаше, че ме заряза — прекъсна я раздразнено той. — Омъжи се за богатия си любовник и… — Той спря и се обърна настрана. — Няма да се махна оттук с теб. Няма да й причиня такава болка. Тя не заслужава това.