Джуд Деверо - Сърце от лед

Пам седна на пейката.

— Ще ме захвърлиш само защото не искаш да причиниш болка на Хюстън Чандлър? Тя е млада. Ще си намери някой друг. Или е влюбена в теб?

— Сигурен съм, че знаеш какво говорят хората. Тя все още е влюбена в Уестфийлд, но е готова да се утеши с парите ми. За нещастие аз също съм част от тези пари.

— Тогава защо? Защо трябва да се чувстваш задължен към тази жена?

Той я изгледа с пламтящи очи.

— Нима напълно си ме забравила? Аз държа на думата си! — Беше ясно какво искаше да каже.

— А аз смятах, че междувременно си узнал истината — промълви тихо тя.

— Искаш да кажеш, да открия защо ме остави с петстотин долара като възнаграждение за услугите ми? Помъчих се да не търся причините.

— Когато казах на баща си, че трябва да ни разреши да се оженим, защото нося под сърцето си дете от теб, той насила ме качи на влака за Охайо. Нелсън Янгър дължеше на баща ми много пари и изплати дълга си, като се ожени за мен.

— На мен ми казаха… — започна Кен.

— Сигурна съм, че са ти заявили, че съм предпочела да избягам, само и само да не се омъжа за теб. Без съмнение баща ми ти е казал, че неговата дъщеря няма нищо против да спи с момчето от конюшнята, но това съвсем не е причина да се омъжи за него. С теб не е трудно да се справи човек. Твоята гордост лесно може да бъде засегната.

Кен помълча известно време.

— А детето?

— Закария междувременно навърши тринадесет години. Чудесно момче: хубаво, силно и гордо като баща си.

Кен стоеше съвсем тихо и се взираше в обширната си градина.

— Тръгни сега с мен, Кен — прошепна Памела. — Не заради мен. Заради сина си…

— Моят син — повтори тихо той. — Кажи ми, онзи човек, за когото се омъжи, отнасяше ли се добре с моя син?

— Нелсън беше доста по-възрастен от мен и на него му беше приятно да има дете, независимо че Зак не беше от него. Той обичаше сина си. — Тя се усмихна. — Всяка събота следобед играеха заедно бейзбол.

Кен отново погледна към нея.

— И Закария все още смята този човек за свой баща?

Пам стана.

— Зак ще се научи да те обича, както те обичам аз. Когато двамата с теб му кажем истината…

— Истината е, че Нелсън Янгър е бащата на Закария. Аз посях само семето.

— Искаш да отблъснеш собствения си син? — разгневи се Пам.

— Не. Няма да го направя. Ти ще ми изпратиш момчето и аз ще го приема в къщата си. Без предразсъдъци. Ти си тази, която отблъсквам, Пам.

— Кен, не ме карай да ти се моля. Ако вече не ме обичаш, би могъл отново да се научиш.

Той взе двете й ръце в своите.

— Изслушай ме. Това, което е било между нас, е станало много, много отдавна. Мисля, че до днес дори не подозирах колко съм се променил. Ако беше дошла преди няколко месеца, щях да тичам с теб към олтара. Но сега нещата са други. Хюстън…

Тя издърпа ръцете си от неговите.

— Нали каза, че тя не те обича. Но ти, ти обичаш ли я?

— Аз почти не я познавам.

— Тогава защо? Защо отблъскваш една жена, която те обича? Защо обръщаш гръб на собствения си син?

— Откъде да знам, по дяволите! Защо ти трябваше да се появяваш тук в деня на моята сватба и да ме нравиш нещастен? Как е възможно да ме молиш да унизя една жена, която се отнесе с мен толкова… добре? Не мога сега да избягам и да я оставя да стои сама пред олтара?

По лицето на Памела започнаха да се стичат сълзи и тя тежко се отпусна на пейката.

— Нелсън също беше добър към мен. И толкова много обичаше Закария. Опитах се да те намеря и да ти разкажа какво се е случило в действителност, но ти сякаш беше потънал вдън земя. Години след това, когато лицето ти все по-често започна да се появява по вестниците, просто не намерих кураж да ти пиша. А може би не можех да понеса, че ще причиня болка на Нелсън. Когато той почина, пак реших да те намеря. Но се чувствах виновна. Как да побягна от смъртния одър на съпруга си в обятията на любимия? Бях чакала прекалено дълго. След това Закария се разболя, а когато най-после можеше да пътува с мен до Чандлър, ти вече беше сгоден. Казах си, че всичко между нас е свършено, но в последната минута трябваше да те видя и да те помоля отново да бъдеш мой.

Той седна до нея, обхвана с ръце раменете й и притегли главата й към гърдите си.

— Слушай, мила, ти винаги си била романтична натура. Може би вече не си спомняш нашите караници, но аз не съм ги забравил. Едничкото място, където се разбирахме отлично, беше таванът на плевнята. През две трети от времето бяхме сърдити един на друг. С течение на годините си забравила всички лоши дни.