Джуд Деверо - Сърце от лед

Джоан Тагърт изпрати вест, че Раф ще дойде на венчавката, но младият Ян се опъва; и дали тя не би могла да подпомогне с нещо сватбения обяд?

Хюстън прочете писъмцето й в кухнята, а на масата пред нея бяха проснати две изкормени крави и стоварени сто и двадесет килограма картофи, току-що доставени. До тях лежаха три огромни пити кашкавал и триста портокала. Можеше само да се надява, че част от портокалите не са попаднали под кашкавала.

През тези бурни дни за радост на Хюстън Кен не се бъркаше в работата й и почти не се мяркаше на пътя й. Само мърмореше, че заради непрекъснатите забави до такава степен е занемарил работата си, че никога няма да навакса пропуснатото. А тези забавления посещавал само заради нея. Само веднъж й се наложи да „дискутира“, когато Леандър покани него и Идън да прекарат вечерта в мъжкия клуб на Чандлър.

— Да не би да съм си намерил времето на улицата! — крещеше Кен. — Тези хора никога ли не работят? Един Господ знае дали след сватбата изобщо ще ми остане време да работя, щом жена ми още отсега превръща къщата в лудница… — Той млъкна и смутено я изгледа. — Исках да кажа…

Хюстън безмълвно отвърна на погледа му.

— Е, добре — изръмжа неохотно Тагърт. — Но все пак не мога да разбера защо вие, жените, не организирате малкото си празненство в твоята къща. — Той се извърна рязко и влезе в кабинета си.

— Проклети жени! — мърмореше Кен.

— Какво толкова страшно поиска от теб Хюстън? — попита Идън с лека усмивка в ъглите на устата.

— Трябва да прекараме вечерта в клуба на Уестфийлд. Длъжни сме да напуснем къщата в седем часа и имаме право да се върнем едва в полунощ. Какво стана с доброто старо време, когато жените слушаха своите мъже и ги уважаваха?

— Още първата жена е отказала да се подчини на мъжа си. Доброто старо време е само приказка. Какво смята да предприеме Хюстън тази вечер?

— Иска да даде прием за своите приятелки. А аз искам ти да останеш тук и да ги наблюдаваш.

— Какво?

— Не ми харесва, когато жените остават сами в къщата. Хюстън е наела слуги, които ще се нанесат тук след сватбата. Но тази вечер в къщата ще има само тълпа беззащитни жени. Тя е приготвила за своето малко тържество трапезарията, а там има една врата, цялата покрита с плат. Знаеш я онази с цветята…

— Ти ме принуждаваш да се скрия в някакъв стенен гардероб и да шпионирам женско събиране на чай?

— Това е само за тяхно добро. Плащам ти дяволски висока заплата, следователно би могъл поне веднъж да поработиш малко и за мен.

— Малко да поработя… — повтори Идън, заекващ от яд.

Няколко часа по-късно Хюстън срещна Идън в коридора и откри синьо петно на дясната му буза.

— Къде се наранихте? — попита тя.

— Ударих се в една стена — отговори кратко той и продължи пътя си.

В шест часа работниците напуснаха къщата, а в седем без четвърт започнаха да пристигат първите поканени от Хюстън приятелки, всяка с красиво опакован подарък.

Кен, който все още проклинаше несправедливостта, че трябваше да напусне собствената си къща, се качи в старата си карета, седна до Идън, който безмълвно гледаше напред, и потегли към клуба на Лий.

В къщата на Тагърт се събраха общо десет приятелки и Блеър. Подаръците бяха наредени в дневната върху маса от осемнадесетото столетие.

— Всички ли си отидоха? — попита Тиа.

— Най-после — каза Хюстън и затвори двойната врата зад себе си. — Да минем ли към същността на въпроса?

Идън седеше на неудобна табуретка в стенния гардероб с пълна бутилка уиски в ръка. Този проклетник Кен, ругаеше наум той и се питаше какво ли ще стане, ако му тегли един куршум. Положително всеки съдия би го оправдал, ако убие човек, който го е принудил цяла вечер да наблюдава тълпа жени, които са се събрали да пият чай.

Той обаче си пийваше уиски и наблюдаваше жените през копринената завеса на тапицираната врата. Мис Емили, симпатична, крехка възрастна дама, удари с юмрук по масата.

— Обявявам третото годишно събрание на сестринството за открито.

Идън вдигна бутилката до устните си, но така си и остана.

Мис Емили продължи:

— Първо Хюстън ще докладва за положението в миньорските лагери.

Без да помръдва, Идън изслуша подробния доклад на Хюстън за несправедливостите в мините за въглища. Беше я проследил предния ден и знаеше, че тя предприема невинни малки екскурзии до лагерите, за да снабдява хората там с пресни зеленчуци. Но тази вечер тя говореше за стачки и профсъюзи. А Идън лично беше виждал да убиват мъже, които държаха далеч по-кротки речи от тази, която в момента произнасяше Хюстън.