Джуд Деверо - Рийган

С пукването на зората Рийган беше отново на междинната палуба и с часове превиваше гръб сред спарения въздух, за да помага на страдащите от морска болест пасажери. Късно следобед Травис й заповяда да се прибере в каютата им.

— Ако работиш непрекъснато, скоро никой няма да има полза от теб — каза той.

Тонът му не беше уместен. Присвояваше си правото отново да й дава заповеди.

— Би могъл да ми помогнеш, вместо да се шляеш по палубите — нахока го тя.

Травис беше с широки шарени панталони, натъпкани в меките му кожени ботуши. В този миг й мина през ума, че когато се връщаше в каютата, памучните му ризи винаги бяха мокри. Така си обясни факта, че Травис можеше да си позволи самостоятелна кабина. Очевидно трябваше да заплати по някакъв начин цената на пътуването си през океана.

— Как да ти помогна? — попита той. — Не може да очакваш от мен, че ще изтривам устата на хората от остатъците храна, ако имаш това предвид.

Ако Травис беше длъжен с труда си да плати пътуването, то същото важеше и за нея, и в такъв случай тя не биваше да скръства ръце.

— Днес сутринта се строшиха горните рамки на две двойни койки. Помолих екипажа да ги ремонтира. Моряците ми се изсмяха.

— Сигурно защото не знаеш коя е долна и горна страна на чука. — Значи две счупени койки. Какво има още?

— Нужен ни е някой, който да се грижи за по-големите деца. Навярно ще придумаш Сара Тръмбъл, стига да знаеш къде се е дянала. Не съм я виждала от много време.

— Сара има работа — каза той лаконично. — Но за останалото може да разчиташ на мен.

Прие отговора му успокоена, защото досега Травис винаги беше изпълнявал обещанията си.

— Ако продължиш да ме гледаш така — предупреди я той — ще отрежа мачтите и ще построя от тях отделни кабини за твоите пасажери.

Тя се засмя и се залови отново за работа с подобрено настроение.

Пет минути по-късно Травис се появи пред вратата на спалнята за неомъжени жени със сандъче, пълно с дърводелски инструменти. Някои от пасажерите, които бяха само по бельо, вдигнаха невъобразима врява. Травис успя бързо да им наложи присъствието си. Той се шегуваше с тях и им разправяше, че мъжете щели да се зарадват, ако се появят в такъв вид на палубата, защото по цял ден гледали наоколо само вода, а при продължително плаване това водело до меланхолия. И макар че не го биваше за онези работи, както беше казал преди малко на Рийган, той държа главата на една жена над нощното гърне и после дори й изтри устата. Докато сковаваше дъските за двете койки, подсуши две бебета и струпа тежките куфари и сандъци в коридорите едни върху други, за да се минава по-лесно. Накрая провери състоянието на останалите койки, поправи разклатените опори на леглата и подмени изгнилите дъски с нови. Когато излизаше от спалнята, повечето жени гледаха след него с благодарна усмивка, а Рийган се чувстваше така, сякаш вихрушка беше прогонила миризмата на плесен от междинната палуба.

— Боже мой — каза с въздишка една жена, на чието бебе Травис беше сменил пелените — на кого принадлежи този великолепен мъжки екземпляр?

— Той принадлежи на мен! — извика Рийган толкова високо, че жените се засмяха, а тя цялата се изчерви.

— Не се срамувай от това, сладката ми — извика друга — а благодари на всевишния за добродетелите му!

— Нощем може би предпочита да прави нещо друго, вместо да благодари на всевишния — подхвана трета жена.

Рийган едва не прегърна една друга жена, която взе да охка и тя се затича към нея с гърнето. После я обзе гняв. Травис се беше осмелил да флиртува пред очите й с всичките тези жени! Вероятно му харесваше всички да му се умилкват, само защото беше единственият мъж, който се осмеляваше да престъпва прага на залата за неомъжени жени. Биваше ли да го прави? Мъж като Травис Станфорд не разпитваше надълго и нашироко, а правеше онова, което му харесва.

Защо Травис трябва да се отнася към нея като към дама? Та за това нямаше никакво основание. Той я познаваше само като партньорка в леглото. Тази недодялана американска канара от мускули наистина нямаше представа, че жените могат да бъдат нещо повече от обекти за наслаждение. Не правеше никаква разлика между жените, които лежаха болни в леглото и онези, които бяха облечени в кадифе и коприна. Всичките му изглеждаха така, сякаш бяха създадени само за да удовлетворяват желанията му.

Малко преди залез слънце тя излезе на палубата, за да изплакне подлогите. Травис и двама матроси бяха заобиколени от децата на пасажерите от междинната палуба, на които показваха как се развързват морски възли. Хлапе на почти две годинки седеше в скута на Травис и го гледаше прехласнато как свързва двата края на въже в сложен възел. Едно невръстно момиче, коленичило пред него, се опитваше да съедини две ивици плат по същия начин. Травис вдигна очи и й махна усмихнато, после показа на момичето как трябва да завърже възела.