Джуд Деверо - Рийган

— …те къпе злодей, който отвлича прелестни млади дами, дори ги изнасилва, вместо да ги пребива от бой, нали? Затова си разочарована или удивена? — допълни той с дяволита усмивка.

— Не — отговори тя сериозно — но съм убедена, че си способен на всичко. Такъв човек като теб е непонятен за мен.

— Но другите мъже ги разбираш по-добре. Например този дребничък Уейнрайт, нали? С колко мъже всъщност си се запознавала досега? Колко пъти си била влюбена?

Той не беше подготвен за отговора й.

— Досега в един мъж — отвърна тя тихо. — Аз го обичах. Не мога да си представя, че това ще ми се случи някога отново.

Травис забеляза как очите й се навлажниха, краищата на устните й леко се повдигнаха и тя впери замечтан поглед в непрогледния мрак.

Рийган си спомни в този миг как Фаръл я беше попитал дали иска да се омъжи за него, но в следващия миг се стресна, защото Травис захвърли сапуна пред лицето й във водата.

— Къпи се сама! Или може би ще чакаш дотогава, докато любовникът ти пристигне и те избави от тази тегоба! — извика той сърдито и излезе с тежки крачки от каютата.

Усмихваше се доволно, защото го беше накарала поне да ревнува, изкъпа се сама и излезе от чебура. Може би ще му се отрази много добре, размишляваше тя злорадо, като знае, че не е единственият мъж в живота й, че и други са играли роля в него. Когато пристигнат в Америка и пътищата им се разделят, той навярно няма да е толкова самонадеян, смятайки, че тя не може да стои сама на краката си. Навярно там щеше да срещне дори отново мъж като Фаръл — мъж, когото щеше да обича и който нямаше да я смята за глупаво малко дете.

Качи се в леглото си и внезапно се почувства много самотна. Не обичаше Фаръл, той искаше да се ожени за нея само заради парите й. Вуйчо й също не я искаше, а пък Травис, този непонятен, арогантен и сегиз-тогиз все пак добродушен мъж, я искаше само временно. Беше й го казал без заобикалки. Уморена, самотна и гладна, тя се разплака.

Когато Травис я притегли в обятията си, тя се вкопчи в него от страх, че и той би могъл също да я остави.

— Тихо, сладката ми — шепнеше той. — Успокой се. Ти си на безопасно място. — Тя трябваше да се чувства защитена при него, но когато усети устните му върху устата си, пожела нещо повече от утешителни думи.

Може би причината се криеше в мизерията, която беше принудена цял ден да преодолява, или в самотата й: така или иначе, тя изпитваше вълчи глад за Травис. Вече не мислеше за това, дали беше пленница или само временна любовница — знаеше само, че имаше нужда от него и че изгаряше за прегръдките му. Когато я любеше не се чувстваше вече толкова излишна, не беше в очите му досаден придатък, а човек, от когото имаше някаква полза на този свят.

Тя се вкопчи с две ръце в отвора на ризата му, едно копче се скъса и литна през люка. Космите на гърдите му бяха възбуждащи, те й напомняха за неговата мъжественост. Пръстите й изпитателно се плъзгаха по кожата му, не нежно, а целенасочено, почти необуздано. Усещаше, че го побиват тръпки от допира й.

Той я метна върху леглото, после се изправи в цял ръст, съблече се бързо. Очите му бяха пламтящи факли, устата му беше пресъхнала и гореща. Когато седна накрая на леглото и събу ботушите си, широкият му мускулест гръб я изкуши да го хапе по раменете, докато зърната на гърдите й леко се приплъзваха над ребрата му. После прокара устни по гръбнака му, хвана го отстрани за хълбоците, и забила палци в ребрата му, разтри гърдите си о гърба му. Усещането за мускулите му, този релеф от хълмове и долини, който толкова кротко се отдаваше на докосването й, беше главозамайващо. Даваше й усещането, че има власт над него.

Страстно засмука ухото му и нададе приглушен стон. В този миг Травис я обърна към себе си с мълниеносно движение, сграбчи я с две ръце и се озова върху нея. Тя го желаеше страстно и беше повече от готова за него.

Травис беше зашеметен от тази директност, с която днес го предизвикваше. За пръв път той я облада с целия плам на страстта, която го теглеше към нея, усетил цялата й вътрешна освободеност. Той проникна уверено и дълбоко в нея, масажираше с двете си ръце полукълбата й и я притискаше все по-здраво към себе си.

Надвити от бурята на чувствата, стигнаха заедно връхната точка на наслада. Възбудата им стихна твърде бавно. Все още слети, с потръпващи хълбоци, потънаха в една блажена умора.

— Какво направи с мен? — шепнеше Травис на ухото й. Той я държеше така здраво, че тя едва дишаше.

Рийган беше прекалено изтощена, за да му отговори. Само вдигна ръце, уви ги около врата му и докато се унасяше в сън, Травис я погали нежно по влажните коси и грижливо намести завивката около тялото й. В съня си усещаше близостта на снажното му тяло, топлия нежен дъх до слепоочията си. Тя се протегна, отвори за малко очи, усмихна се сънено, почувства нежната целувка по устата. После отново се унесе. Той се отпусна до нея, сложил глава до нейната на възглавницата.