Джуд Деверо - Лея

— Защо всички мъже са толкова сговорчиви, когато говори онази им работа и несговорчиви, когато става въпрос за нещо друго.

Той се засмя странно.

— Къде отиваш? При Ревис ли се връщаш? Той какво харесва, когато онази му работа…

Лея се обърна гневно. Той млъкна. Красивото й тяло представляваше необичайна гледка за него и я гледаше възхитен.

— Това, че съм Саймънс, а ти си от господарите Станфорд, не означава, че скачам в леглото на всеки мъж, който ме помоли. Ако някога отново ми намекнеш, че съм била с Ревис, няма никога да ти проговоря. Или няма да ти позволя да ме любиш. Разбра ли?

Той се изправи и я хвана за рамото преди тя да стигне дрехите си на брега на реката.

— Съжалявам, Лея. Днес просто полудях от гняв. Момчетата ми казаха как си държала Ревис настрана. Но защо за бога така ме отхвърли сутринта? Ако Ревис знаеше, че си моя, би се замислил дали да те докосне. Това, че хвърли тестото по мен ми костваше много.

— Знаех, че няма да ме разбереш — каза тя тежко. — Отказах на Ревис, защото е крадец и защото съм омъжена. Как щеше да изглежда всичко, ако ти, друг крадец, дойдеш, а аз падна доброволно в обятията ти. Няма ли да бъде това подозрително?

— Да но аз съм…

— Ти си какво? Съпругът ми? Не искаме Ревис да узнае това, нали?

— Не, имах предвид, че съм… Че съм много по-красив от него и е съвсем разумно да пожелаеш мен, а не него.

— О, Уесли — възкликна тя и се разсмя.

— Не мислиш ли така? — възмути се той. Все още смеейки се, тя го прегърна.

— Наистина мисля така. Вярвам, че си най-прекрасния мъж, който някога съм виждала.

— По-добър от Ревис?

— Много по-добър.

— И от брат ми Травис?

— Още по-добър.

Той се разсмя и я обсипа с целувки.

Макар че й беше много трудно, тя се отдръпна.

— Не мога да остана. Ревис ще иска да знае къде съм. Ако и двамата ни няма, ще започне да подозира.

— Ще се справя с Ревис. Ще му кажа, че истинският мъж печели дамата.

— Не — каза тя. Пръстите й галеха мускулестите му гърди. — Моля те, не прави това. Ти не го познаваш. Той е зъл. Той може да те намушка с нож докато спиш.

Той се направи на сърдит и я погали по бузата.

— Какво стана с моята малка котка, която непрекъснато ми противоречеше по целия път насам. Къде е жената, която се кълнеше, че никога няма да ми позволи, ако сам не си го взема.

Тя го отблъсна. Последното нещо, което би му казала, беше че го обича. Ако някога изобщо успееха да напуснат тези планини и той я напуснеше, тя искаше да съхрани останалата у нея гордост. Когато той си тръгнеше, тя искаше да му каже, че изобщо не я е грижа за него и че удоволствието от няколкото часа, прекарани заедно е единственото, което е търсила.

Тя се отскубна от него.

— Ти си по-безопасен от двамата. Ако остана с Ревис, той ще ме направи като Верити. Парите ти ще помогнат да избегна обвиненията.

— Това ли означавам за теб, Лея? Аз съм някой, чиито пари можеш да използваш?

Тя се опита да не покаже, че гласът й трепери. Какво можеше да каже? Че няма да преживее, ако нещо му се случи.

— Ти поиска да бъдем женени. Аз почти бях в безсъзнание. Исках да сложа край на този брак, но ти отказа и законно ние сме обвързани. Заради това и защото моят брат стреля по теб, аз се присъединих към бандата на Ревис, за да те закрилям. След като всичко това свърши, моето задължение към теб ще отпадне.

— Задължение? А какво ще кажеш за това — очите му се плъзнаха по голото й тяло.

Тя се усмихна похотливо.

— Ние, жените Саймънс, обичаме да се наслаждаваме и да се боричкаме с красиви мъже. Аз не бих легнала с Ревис, защото той е мъж, който обича болката.

Той се отдръпна.

— За бога, ти си хладнокръвна жена, Лея. Трябва да бъда щастлив, че не ме остави да умра от загуба на кръв, след като брат ти стреля по мен.

Тя не отговори. Полагаше усилия да не се разплаче. Как искаше да му каже, че го обича и копнее да й отвърне със същото. Но той вероятно щеше да й се изсмее и да й каже, че е нормално някой от нейната класа да обича високопоставен мъж като него. Не, след като не можеше да запази сърцето си, по-добре да запази гордостта си.

— Сега трябва да вървя — каза тя. Обърна се и почна да се облича.

— Върви — каза той и я остави.

Тя се разплака горчиво. Крехката нишка, която ги свързваше, се скъса.

Тази нощ Лея спа малко. Сгуши се до Верити и плака дълго. Чувстваше се много нещастна. Искаше й се никога да не бе срещала Уесли Станфорд. Само да бе послушала сестра си, да не го беше последвала онази нощ и да не му се бе нахвърлила като гладно животно. Сега нямаше да прекарва нощта в бърлогата на крадците. Ако не се беше разхождала по клоните на дърветата без никакви дрехи и не беше се правила на глупачка, ако не бе прекарала часове в силните обятия на мъжа, който обичаше…