Джуд Деверо - Лея

— По пътя насам — каза бавно тя — видях едно място, обрасло с диви ягоди. Някой от вас ял ли е ягодов сладкиш с плът на хрупкава коричка и малки дупчици, през които се процежда сока на ягодите? Или може би искате нещо като пиле в ковчег? Това е пиле, което…

Бъд я прекъсна:

— Какво искаш да направим за теб?

— Ние не убиваме — добави Кал.

— Нямам предвид… — тя разбра, че ги дразни. — Ревис познава ли ви в действителност?

Лицето на Кал стана сериозно.

— Ревис мисли, че сме негови, както мислеше майка му. Но той не се държи с нас като с роби. Ние го накарахме да ни плаща за всичко, което вършим за него. Ти не трябва да се връщаш там.

Тя искаше да му обясни някои неща.

— Кал — каза тя тихо — ако Бъд изпадне в беда, би ли отишъл на безопасно място, или ще рискуваш живота си, за да му помогнеш? Уесли е мъжът, когото обичам и вярвам, че мога да му помогна.

— Аз бих умрял за брат ми. А и той за мен. Ще ти помогнем.

— Ще те заведем обратно при Ревис. А когато мъжът ти се върне…

— Да се върне? Къде е отишъл? Какво е намислил?

— Той не ни каза. Каза само, че ще се върне след два дена. Можеш да останеш при Ревис дотогава или да те скрием в гората.

— Ще се върна при Ревис. Поне ще помогна на Верити и ще се погрижа за храната на всички. Да вървим.

Бъд погледна надолу.

— Трябва да почакаме да съмне.

— Но аз искам да се върна в случай, че Уесли… — тя спря за миг — Не можем да събираме ягоди през нощта, нали?

— Не — усмихна се Бъд.

— С какво са ви хранили като малки, момчета?

— Сива каша — каза мрачно Кал. — Огромни купи сива каша.

Лея се опита да не се разсмее на мрачния му тон. Може би някой ден те ще посетят плантацията Станфорд и ще видят огромните запаси от разнообразна храна. Може би ще проявят желание да се запознаят с красивата млада племенница на Клей Армстронг.

Тя седна.

— Можем малко да поспим.

Сви се на кълбо върху влажната земя и заспа без повече да мисли. Да имаш за охрана гиганти, подобни на планини е нещо, което те кара да се чувстваш в безопасност.

Лея бе наредила масата в малката колиба, но още не се решаваше да извика мъжете. Уесли току-що бе пристигнал. Дрехите му проблясваха на слънчевата светлина. Със сериозно изражение говореше на Ревис. Лея виждаше напрежението у по-дребния жесток мъж. Раменете му се бяха свили. Сякаш всеки миг очакваше да бъде ударен.

През изминалите няколко дена Лея бе стояла близо до Бъд и Кал. Беше озадачена от това, колко бе нараснала омразата им към Ревис. Отново и отново си припомняше как той стреля по заселника, а после по жената. Веднъж той се опита да я убеди със сладки думи, че го е извършил заради нарастващата любов към нея. Но Лея знаеше, че той ги е убил защото искаше да я принуди да не го отхвърля.

Колкото по-близка ставаше с момчетата, толкова повече ги харесваше. Те мълчаха, когато Ейб говореше на тях или за тях, сякаш бяха бездушни дървета. На няколко пъти тя улови мъждукащи светлини в очите на Бъд.

Ревис донесе пресни яйца и сметана. Лея приготви голяма паница крем карамел, покрит с горена захар. Преди да позволи на Бъд и Кал да го опитат, тя ги принуди да й разкажат какво знаят за Уес. Те бяха разбрали единствено, че Уес се преструва, че е дошъл от името на Танцьора и ще работи с Ревис.

— Убедена съм, че Ревис ще го посрещне с отворени обятия. Той обича някой, с когото до споделя заповедите — каза тя с неприязън.

Уесли беше отвън и обясняваше нещо на Ревис. А Лея с пресъхнало гърло очакваше гневът му де се стовари отгоре й. Вероятно би му се подчинила да отиде в Суитбрайър, ако не го беше погледнала още веднъж. Тя не би позволила нито на Кимбърли Шоу, нито на коя да е друга жена да й го отнеме.

— Ейб — каза Лея, като видя брат й да отива към Уесли. Тя се страхуваше, че той ще каже на Ревис кой е Уесли. Тя почти стигна до вратата, когато чу брат си да казва:

— Господин Ревис, кой е този човек?

Лея се облегна на вратата, въздъхна с облекчение и се усмихна. По някакъв начин Уесли се беше погрижил за Ейб. Как ли, за бога, Уесли го беше убедил да се обърне срещу скъпоценния господин Ревис? Какво ли му беше обещал?

Сега единственият проблем оставаше Лея. Тя поглади роклята и косата си и се опита да събере сили. Надяваше се да не бъде толкова изненадан като я види. Когато той влезе, тя се беше надвесила над огъня.

— Коя е тази малка красавица, Ревис — попита той с провлачен глас. — Чух, че имаш всички удобства, но не знаех за нея.