Джуд Деверо - Лея

— Тръгнахме надолу по следите на коня. В подножието чухме изстрели.

— Когато приближихме, Ревис беше убил един мъж и ранил една жена. Той и Лея яздеха бързо обратно. Заварихме я пред колибата. Тя беше в това състояние, а Ревис си беше отишъл.

Уесли се отдалечи от леглото.

— Мисля, че единственото, което Ревис върши, е да ограбва хората.

— Убива хора за удоволствие — добави Бъд.

Уесли удари юмрук в стената.

— Какъв глупак съм! Как можах да я оставя! Трябваше незабавно да я измъкна оттам.

— Тогава раната ти щеше да се отвори и щеше да загубиш много повече кръв — възрази Кал.

Той помълча за миг. Погледна Лея:

— Без съмнение тя е била свидетел на убийството и то я е довело до това състояние.

Изведнъж с две крачки прекоси колибата, сграбчи я за раменете и я постави да седне:

— По дяволите, Лея — изкрещя в лицето й. — Мислиш се за призвана да спасиш света. Защо не ми каза истината. Как можах да съм толкова глупав да ти повярвам. Мислех, че ще бъдеш добре, а я се виж! По дяволите, по дяволите!

Той я разтърси и не спря докато Кал не постави ръка на рамото му. Рязко престана и видя, че очите й са пълни със сълзи. Придърпа я към себе си.

— Сега, скъпа, можеш да си поплачеш. Това ще те облекчи, ти си в безопасност.

Бъд и Кал мълчаливо излязоха.

Лея започна да плаче, не можеше да спре. Притисна се е всичка сила към Уесли и сълзите й обливаха голото му рамо. Разтърсваха я конвулсии. Той й даде да пие вода.

— Сега ми разкажи всичко — търпеливо каза той.

— Не — прошепна тя — не.

— Лея — той хвана брадичката й с ръка и повдигна зачервеното й подуто лице. — Изобщо не повярвах на небивалиците за болни деца. От началото знам за Ревис и за брат ти Ейб. Искам веднага да ми разкажеш всичко, което се случи.

— Трябва да остана тук завинаги — каза тя хълцайки. — Ще ме обесят.

— Днес си видяла Ревис да убива, нали?

Тя се отдръпна от него.

— Аз му помагах. Държах шапката на мъжа и събирах нещата. Аз откраднах.

Тя очакваше да види изумление по лицето му. Не видя никаква реакция.

— Защо Ревис те принуди да крадеш? С какво те заплаши?

Очите й отново се наляха със сълзи. Мислеше, че Уесли ще повярва, че да краде е нещо присъщо на природата й.

— Той каза, че ще убие още някого, ако откажа.

— Негодник — изсумтя Уесли през зъби — какво още се случи?

Тя не искаше да разкаже останалото. Никога повече нямаше да може да живее сред почтени хора.

— Ревис беше с маска, а аз… аз не.

— О-о-о — Уес се зарадва, че не се е случило нещо по-лошо. — Сигурен съм, че те са видели, че те е принудил и че ти си спасила живота им.

— Не — изкрещя тя и скочи от леглото. — Ти не разбираш! Ревис им каза, че съм му партньор. Той им каза името ми госпожа Лея Саймънс-Станфорд от Вирджиния, която скоро ще живее в Суитбрайър, Кентъки. Направи ме престъпничка. Направи ме крадла. Никога няма да мога да си отида оттук. Ако го направя, ще ме обесят.

— Лея — каза той със съчувствие и се опита да я придърпа в обятията си.

— Остави ме. Не ме докосвай. Ти си чистият господин Станфорд. На теб никога не би ти се случило нещо такова. Хората винаги ще знаят, че ти си невинният Станфорд, а аз, една Саймънс, аз…

Той я сграбчи за раменете.

— Престани да се самосъжаляваш. Според брачното свидетелство ти също си Станфорд. Виж, Лея — каза той, като се стараеше да бъде спокоен — всичко това не е толкова зле, колкото си мислиш. Има съдилища и ние ще наемем най-добрите адвокати. Бъд и Кал могат да свидетелстват как Ейб те е принудил да останеш в разбойническия лагер. Обзалагам се, че все някой е чул как Ревис те е принуждавал да участваш в грабежа. Има пътища да те измъкнем, дори и да си обвинена. Така че престани да си мислиш, че трябва да останеш тук завинаги.

С цялата си душа Лея искаше да повярва на думите му.

— Така ли мислиш? Има ли такава възможност — прошепна тя.

— Повече от възможност. Сега искам да те видя усмихната. Трябва да отидеш веднага на едно място.

— Искаш да се върна в колибата при Ревис?

Уес стисна зъби.

— Никога повече няма да се върнеш на това място. Ще тръгнеш с Бъд и Кал. Те ще те заведат в Суитбрайър. Там имам приятели и ако трябва, те ще те скрият докато дойда да уредя нещата.

— А къде ще бъдеш ти през това време?

— Има още нещо, което трябва да свърша. Дължа някому нещо. Сега ела — той хвана ръката й и я издърпа навън. — Бъд и Кал ще се погрижат за теб, а Ревис няма да може повече да те нарани.

Тя се отдръпна. Погледна го с, присвити срещу слънцето очи.