Джуд Деверо - Лея

— Аз не съм… — започна Лея, но се спря. Когато застана до заселника, прочете в погледа му омраза.

— Да гориш в ада дано — изсъска той и й подаде шапката си.

— Не, моля ви, аз…

— Послушай го, Лея. Искам да представя на всички ви госпожа Лея Саймънс-Станфорд от Вирджиния, която съвсем скоро ще се засели в Суитбрайър, Кентъки.

С треперещи ръце Лея застана пред заселниците и те поставиха в шапката й пръстени и часовници. Една жена се изплю в лицето й. Лея апатично се изтри.

— Хайде, скъпа — примамващо каза Ревис. — Трябва да се върнем, а те трябва да погребат мъртвеца.

Тя колебливо застана до коня.

— Ако останеш тук, те ще те разкъсат. Ако не ме последваш, ще убия още двама. Харесва ми да го правя — каза той така, че само тя да го чуе.

Замаяна, тя възседна коня. Ревис отново пое юздите и го подкара към гората.

Отново прекосиха пътя. Той се спря и свали маската си.

— Предупредих те, че ще ми платиш, задето обърна братята ми срещу мен. След няколко дена всички, които живеят на мили наоколо ще узнаят за прекрасната госпожа Станфорд, крадла и убийца.

— Не — прошепна Лея.

— А сега, красавице моя, имаш основателна причина да останеш при мен. Ако се откажеш от закрилата ми, ще бъдеш хваната и обесена. — Той се разсмя. — Ще свикнеш с тази мисъл. — Той продължи да се смее. — При следващото нападение ще знаеш точно какво да правиш. И тъй като всички ще те познават, няма да е нужно да криеш с маска красивото си лице. Да вървим. Кръвта винаги ме кара да изпитвам глад.

Той поведе коня й по тайната пътека към колибата. Лея се поклащаше на седлото и усещаше, че животът за нея е свършил.

По пътя към колибата Ревис започна да се проклина. Видът на Лея се беше променил. Приличаше на самата смърт. Той не искаше жени като Верити, които, видели как Ревис застрелва съпрузите им, не могат да се възстановят. Искаше жена, която да не се страхува от нищо.

Пред колибата Лея остана на седлото. Той слезе от коня. Влезе, напъха храна в един чувал и се върна при коня си. Проклинаше късмета си с ясените. Свали Лея от коня. Тя се свлече на кълбо на земята. Коленете й бяха притиснати до гърдите. Не плачеше. Не произнесе нито звук. Просто остана да лежи.

Ревис я изгледа презрително и се отдалечи.

— По дяволите, Лея, трябва да ни нахраниш. Време е за ядене, а няма нищо приготвено. Защо лежиш на земята под слънцето? Ще изгориш и Ревис повече няма да те харесва — мърмореше Ейб.

Лея не помръдна. Очите й бяха отворени, но не виждаше нищо.

— Лея — той клекна до нея. — Ранена ли си? — Гласът му беше загрижен. — Ще ми разкажеш ли или ще останеш да лежиш?

Той докосна челото й колебливо. Кожата й гореше. Тя не помръдна. Ейб се изправи и изсвири пронизително. Бъд и Кал се появиха веднага от гората.

— Гледайте сестра ми — с недоволство каза той. — Някой знае ли какво се е случило с нея?

Кал коленичи и я засенчи с огромното си тяло. Бавно протегна ръка и докосна бузата й. Погледна брат си, като че искаше да получи отговор на мълчаливия си въпрос и я пое в ръцете си.

— Хей — протестира Ейб — не можеш да го направиш. Остави я тук. Аз ще се грижа за нея.

Кал понесе Лея към гората.

— Чуваш ли, огромна смрадлива тор такава. Бъд застана пред Ейб.

— Махни се от пътя ми — изкомандва разбойникът. — Не можеш да вземеш сестра ми и да я завлечеш бог знае къде. Богатият й съпруг няма да я иска, ако е болна. Тя няма никой друг на света освен мен.

Въпреки протестите си той остана на място, докато двамата братя изчезваха в гората.

Гол до кръста, Уесли стоеше пред колибата си. Разхождаше се напред-назад. Раздвижваше ръцете си с широки движения, възвръщайки силата си. Чу стъпки по пътеката и спря. Обикновено Бъд и Кал избягваха да минават по обраслата с тръни пътека. Имаха свой път през шубрака.

Скри се, докато се убеди, че посетителите му действително са момчетата. Видя, че Кал носи Лея и се втурна към него.

— Ранена ли е — попита и я пое в ръцете си. — Какво й се е случило? Ревис… Мислех, че я наблюдавате.

Лея лежеше като мъртва в ръцете му. Очите й бяха затворени. Като че беше в безсъзнание. Занесе я в колибата и я постави на леглото. Потопи парче от превръзката си в кофата с вода и намокри челото й.

Лея простена, обърна се на една страна и се сви на кълбо. Лежеше безжизнена. Уесли присви очи.

— По-добре двамата веднага да почнете да разказвате.

Пръв започна Кал:

— Тя ми каза, че тази сутрин иска да се усамоти. Ние се съгласихме, но след час започнахме да я търсим.