Джуд Деверо - Лея

Беше много трудно гордостта му да допусне това, което разумът го принуждаваше да прави.

Лея усети само студенината на гласа му и бързо започна да се облича. Не каза нито дума, измъкна се от колиба и потъна в мрака. По средата на пътя Лея седна на земята и заплака. Тя никога, никога нямаше да бъде истинска дама! Нито козметиката, нито красивите дрехи, нито грижите за косата, нищо на света не би я превърнало в истинска дама. Въпреки клетвите за целомъдрие, тя при първата възможност се отдава с блаженство на ласките на мъж, който й е сторил толкова много злини.

При всяка мисъл тя плачеше все по-силно и по-силно. Как биха постъпили Рийган или Никол на нейно място? Без съмнение Ревис би разбрал, че те са дами и дори не би се опитал да ги задява. Ревис я желаеше само защото е Саймънс. А сега, след като беше показала на Уес, че не е истинска дама, той с удоволствие би я дал на мъж от нейната класа като Ревис.

Опитвайки да Се съвземе, продължи надолу по планинския склон. Уесли Станфорд можеше да я мисли за подобна на Ревис, но тя беше сигурна, че не е.

В колибата цареше тишина. От ъгъла се дочуваше единствено хъркането на Ейб. Нямаше легла. Лея легна до често проплакващата в съня си Верити.

На следващата сутрин се събуди от силното тропане на ботушите на Ревис по пода.

— Ставайте всички — излая той. — Ти — той се обърна към Лея — къде са момчетата?

Лея едва сдържаше страха си от него.

— Зад теб — изстреля тя.

Ревис я погледна ядосано и се обърна.

— Един от фургоните ми затъна в калта на две мили надолу по пътя. Вие двамата веднага вървете, а ти Ейб, мързеливи никаквецо, иди да им помагаш.

— Да, господин Ревис — весело отвърна Ейб. — Да вървим, грамадни дебелаци. Съвсем скоро ще свършим работата.

Лея затаи дъх от страх, че ще остане сама с Ревис. Но той потегли с другите. Тя въздъхна облекчено и започна да при готвя закуската. Момчетата щяха да са много гладни след сутрешното упражнение.

Тя посегна към парче бекон и усети как две ръце я хващат през кръста.

— Сега сме сами — каза Ревис в ухото й.

Тя се изви:

— Не ме докосвай, или…

— Или какво — промърмори той като я приближаваше. Не можеш да избягаш от мен.

Тя продължи да отстъпва.

— Защо изобщо ме искаш? Ти си красив мъж и имаш богат избор. Може би има жени по-красиви от мен, които мечтаят да бъдат с теб.

Една стена я подпря отзад и й попречи да отстъпва повече. Той сграбчи ръката й.

— Дами като теб се мислят за прекалено добри за такъв като мен. Смяташ се за по-добра от разбойниците?

— Дами? — възкликна тя. — Ейб е мой брат. Мислиш ли, че това мръсно нищожество може да има родство с която и да е дама.

Да удължава разговора, мислеше си тя. Може би момчетата щяха да се върнат преди той да я докосне.

— Не съм убеден, че е твой брат. — Ревис я дръпна към себе си. — Какво те задържа тук? Всяка нощ се измъкваш и отиваш горе в планината, а след това се връщаш. — Той видя изненадата й и се усмихна. — Знаеше ли, че момчетата те следват? А когато аз исках да те последвам, единият от глупавите ми братя ме спря. Какво правите вие тримата в планината?

— Ти си отвратителен. Пусни ме преди те да се върнат.

— Имаме часове на разположение. Постарах се фургонът да затъне достатъчно дълбоко в калта. Те никога няма да го измъкнат, а докато се мъчат, аз ще прекарам едно страстно любовно утро.

— Не — тя се изви като змия в ръцете му.

— Какво има горе в планината, малка сестричке? Да отидем ли да проверим? Искаш ли да дойдеш с мен и да видиш какво ще открием?

— Не! Всъщност защо не? Горе няма нищо друго освен възможност за усамотение. Имам нужда да се измъкна от тази смрад и да отида на това тайно местенце.

— Защо не избягаш? Защо си тук и се грижиш за това нищожество, което някога е могло да бъде наречено жена?

Лея не можа да измисли убедителен отговор на този въпрос.

— Хайде, жено, кажи.

— Обещах да помогна на брат ми. Веднъж той направи нещо за мен и аз съм му задължена — каза тя на един дъх.

— Ейб никога не е правил за никого нищо. Какво криеш?

Преди да може да отговори, Бъд се появи на вратата. Тялото му до кръста бе покрито с кал. Той мълчаливо прекоси стаята и постави ръка върху рамото на брат си. Ревис отправи към гиганта поглед, пълен с омраза.

— Вече успяхте да извадите фургона?

Бъд кимна с глава.

Преди да излезе от колибата, разбойникът погледна Лея отмъстително и тя впи нокти в стената зад себе си.

— Благодаря — прошепна тя на Бъд.