Джуд Деверо - Лея

— Замълчи — промърмори той — считай се за изнасилена. Устните му поеха нейните и ги задържаха, докато ръцете й обвиха врата му и го придърпаха по-близо.

Когато се отдръпна от нея, видя почуда в очите й и почувства вина, че тази жена е неговата съпруга, а той все още не е научил на нищо. Бавно, с голямо търпение започна да целува тялото й.

Роклята й беше мръсна, на петна, много широка, с копче отпред. С опитна ръка той започна я да разкопчава.

— Уесли, не мисля… Може би ние не трябва… о, скъпи!

Той вмъкна ръка под роклята. През няколкото ката бельо тя почувства топлината му. Той отново я целуна, повдигна я от леглото и роклята се свлече от раменете й.

Дрехата падаше около талията й. Сега Уесли я погледна с почуда. Никога не беше виждал женско бельо като това. Почти прозрачната материя показваше розовите връхчета на гърдите й, ефирно падаше надолу и леко загатваше млечната й кожа.

Изведнъж Лея поруменя.

— Шивачката на Никол каза, че под грубите връхни дрехи бельото ми трябва да бъде… трябва да бъде…

— Позволи ми да видя останалата част — прошепна той с нетърпение и преди Лея да отговори, той я повдигна и свали четирите й памучни фусти, под които се разкриха дантелени гащички и дълги стегнати бедра.

— Лея — каза той развълнувано и като я сграбчи, започна да я целува страстно.

Лея му отговори спонтанно.

Тя не знаеше, че трябва да изпитва наслада от секса и реакциите й бяха по детски невъздържани. Горещо отвръщаше на целувките му.

Уесли беше учуден. Той си спомни за миг за получаваните по план целувки от Ким и изпита удоволствие от готовността, с която отвръщаше жена му. Ръцете му се плъзгаха по цялото й тяло. Топлата й кожа, едва прикрита от копринена материя, го възбуждаше още повече.

Докато целуваше врата й, започна да разкопчава бельото й.

При всяко негово докосване Лея като че изпадаше в забрава. Целият й сексуален опит се състоеше в едно бързо опипване преди повече от година и половина. Тези ласки бяха различни и предизвикваха странни усещания в тялото й. Пръсти те й се вплетоха в меката коса на Уесли.

Когато той отдръпна за миг устни от нейните, тя измърка, но само след миг, усетила ласките му върху шията си, простена от удоволствие. Тя лежеше. През тялото й преминаваха тръпки на вълни. Устните му докосваха зърната на гърдите й.

— Уесли — тя беше толкова изненадана, че повдигна глава. Той не й обърна внимание и продължи да целува гърдите й.

Тя преглътна трудно. Главата й беше отметната назад. Инстинктивно тялото й се изви като дъга. Здравите му ръце я сграбчиха през тънката талия, а горещите му устни се плъзнаха надолу по цялото й тяло.

С всичка сила пръстите й се вкопчиха в ризата му. Устните й захапаха ресните по нея.

— Кожата ти — промълви тя — искам да те докосвам.

Уесли се съблече и коленичи над нея. На тялото му беше останала единствено превръзката.

Една далечна частица от съзнанието й подсказваше, че трябва да пази раната му, но в този момент това беше последната й грижа. Поне в този момент. Очите й проследиха уголемения му член и без да изпитва срам, тя го пое в двете си ръце.

Той доволно простена и се свлече върху й, като обсипваше с целувки всяка частица от тялото й. Притесняваше се, че тя може да се страхува от него. Но нетърпеливото й желание надмина всичките му очаквания. Тялото й се изви като дъга, за да го посрещне. Обви с крака бедрата му. Пое го с готовност. Той я сграбчи и се търкулна по гръб. Тя остана да лежи върху него. С ръце на талията й, той ръководеше движенията й. Наблюдаваше я и изпитваше възторг от невинното задоволство, изписано на лицето й.

Когато Уес повече не можеше да се въздържа, обърна я по гръб. След два заслепителни тласъка, двамата достигнаха върховно удоволствие, каквото не бяха изпитвали досега.

Лежаха заедно, вкопчени един в друг. Уес се повдигна, облегна се на лакът и я погледна. Очите й блестяха, устните й бяха омекнали. Мокри къдрици бяха залепнали по лицето й. Той я наблюдаваше учудено: тази гореща малка красавица беше негова собствена съпруга сега и завинаги. Можеше да я притежава винаги, когато я пожелаеше.

Лея отвори очи. Изражението, което видя на лицето на Уесли, я върна към реалността.

— Трябва да вървя — рязко каза тя.

Той се намръщи. Не искаше да го оставя, но знаеше, че трябва. В този момент единственият начин да я защити бе да я остави да си отиде и да повери безопасността й на двамата огромни непознати.

— Върви тогава — каза той много по-грубо, отколкото искаше.