Джуд Деверо - Лея

През останалата част на деня Ревис бе непрекъснато близо до нея и тя се страхуваше да не я последва през нощта и да открие Уесли. Страхуваше се да поеме нагоре по планината, излагайки на риск съпруга си.

— Ще му занесеш ли това — обърна се тя към Бъд и му подаде една пълна кошница. Очите й го гледаха умолително.

Той кимна с глава без да отговори. Лея не беше сигурна доколко може да се довери на момчетата, но беше зависима от помощта им.

— Не оставяйте Уесли да ви види. Той не знае, че аз… не знае къде съм.

По-късно Лея лежеше на грубите одеяла на пода и си спомняше прекараната нощ в обятията на Уесли. Съпругът й я желаеше, защото не е дама, а Ревис искаше да е с нея, защото мислеше, че е дама.

— Мъже! — просъска тя в тъмнината.

Верити се събуди и пропълзя по-близо до нея.

— Шт — Лея започна да успокоява разхленчилата се жена — никой няма да те нарани.

Изричайки тези думи, Лея знаеше, че лъже. Очевидно Ревис не беше от тези, които обичат да бъдат затруднявани. Тя знаеше, че той ще направи всичко възможно, за да я нарани.

Силните хлипания на Верити събудиха Лея. Тя отвори очи и видя Ревис, коленичил над жената, да гали ръката й. Онази започна да отстъпва сантиметър по сантиметър, опряла глава в стената на колибата.

— Остави я — каза Лея.

— Ще заемеш ли нейното място?

— Не, но…

— Тя не е като теб, Лея — каза Ревис. Продължаваше с две ръце да я гали. — Човек лесно може да я тероризира. Тя не е много умна, а аз мога да я накарам да загуби и малкото разсъдък, който й е останал. Всичко, което трябва да направя е…

Той не се доизрече. Повдигна ръце към гърлото й.

— Спри — заповяда Лея и сграбчи ръката му. — Ще извикам Бъд и Кал. Те няма да ти позволят да я нараниш.

— Няма да й сторя зло. Всичко, което ще направя е да я накарам постоянно да ме вижда. Накъдето й да погледне, винаги ще бъда пред очите й.

Лея веднага разбра, че думите на Ревис ще подействат. Верити притежаваше съвсем малко разум и нямаше да устои дълго на заплахите на Ревис.

— Защо — прошепна Лея. — Защо искаш да я нараниш? За теб тя е без значение.

— Защото искам нещо от теб. Искам да пояздиш с мен.

— Да яздим? Къде? Когато се отдалечим от колибата ще ме нападнеш ли?

Ревис рязко пусна Верити и седна.

— Вероятно бях малко груб с теб. Брат ти ми отне час и половина да ми разказва колко си красива и с какво желание би скочила в леглото ми. Когато ме отхвърли, аз мислех, че това с просто поза. Но когато обърна собствените ми братя срещу мен… — Той я погледна укорително. — Аз съм просто човек, Лея и малко се поразсърдих.

Лея стоеше спокойна. Беше зяпнала от учудване.

— Аз не искам да тероризирам тази млада жена. Искам да ти покажа, че не съм толкова лош. Знам, че единствения начин да те накарам да пояздиш с мен е като те изнудя.

Лея погледна красивото му тъмно лице. Очите му я молеха да му повярва.

Ревис хвана двете й ръце.

— Знам, че съм крадец, но може би ще ми помогнеш да се променя. Опознай ме малко, Лея. Нека ти покажа, че съм човек. Заклевам се във всичко, което обичам, че няма да те нараня. Въобще няма да те докосна. Само ще пояздим малко надолу по планината, ще пояздим, ще погледаме цветята. Това е всичко, кълна се.

— Аз… не знам — тя заекна — момчетата не биха…

— Момчетата няма да разберат! Ти така си ги настроила против мен, че те дори не ми се доверяват. Ако ти и аз излезем заедно и се върнем без да съм те наранил, може би отново ще спечеля доверието им. Знаеш ли какво е да загубиш хората, които обичаш най-много?

Лея си мислеше, че би могла да се разплаче при този въпрос. Тя бе загубила всички, които някога бе обичала. Дори мъжът, когото бе обичала през цялото си детство, се бе обърнал срещу нея.

— Да — прошепна тя. — Знам какво значи да загубиш близките си.

— Тогава помогни ми — умоляваше я той. — Дай ми възможност да докажа на братята си, че аз все още заслужавам тяхното уважение. Нека да им покажа човека, който се крие зад негодника.

Той се усмихна. Тя никога не бе виждала лицето му толкова очарователно. Какво лошо би могло да й се случи, ако излезе с него? А ако не го направи, той без съмнение ще изпълни заплахите си към Верити.

— Моля те, Лея — каза той меко, като стискаше ръцете й.

— Добре — съгласи се тя. — Как ще се измъкнем оттук?

— Веднага след закуска тръгни към гората. Кажи на едно от момчетата, че изпитваш нужда да бъдеш сама. Те ще ти повярват. Аз ще те чакам под билото. — Той отново се усмихна — Благодаря, Лея, това означава много за мен.