Джуд Деверо - Лея

— Остави ме. Не ми трябва твоето внимание. Имам достатъчно работа. Бъд и Кал…

Той дръпна главата й назад.

— Ще съжаляваш, че ги настрои против мен — той доближи устни до нейните.

Лея го видя да се усмихва. Косата й беше опъната до край и в този миг тя почувства много силна болка. Той я бутна. Триумфално държеше в ръка кичур от къдриците й. Тя прокара ръка през задната част на главата си и усети нащърбеното място, което Ревис беше подстригал с острия си нож. Затича се към къщата, съпроводена от смеха на Ревис.

Денят я изтощи до краен предел. Готви и чисти, без да обръща внимание на присмехулните подмятания на Ейб. Защитаваше Верити, която се разплакваше винаги, когато някой мъж приближеше до нея. Където й да погледнеше, навсякъде виждаше Ревис, който я наблюдаваше. Внезапно се появяваше от гората или зад купчината дърва. Стоеше мълчаливо в някой ъгъл на колибата. Никога не приближаваше достатъчно близо до нея и не я докосваше. Откакто беше отрязал кичур от косата й, Бъд и Кал винаги бяха близо до нея. На два пъти Лея улови Ревис да наблюдава момчетата. По залез слънце той изчезна и скоро след това Лея каза на Бъд, че отива да посети съпруга си. Огромният мъж кимна с глава веднъж. Лея не беше сигурна дали я е разбрал. Ако някога изобщо имаше време, тя би се заела да разбере дали наистина двамата мъже са толкова глупави, колкото казваше Ейб.

— По-добре да се върнеш преди Ревис — предупреди Ейб. Лея не му обърна внимание.

Нагоре по склона мислеше, че това, което най-много я тормози е, че трябва да лъже. Като че ли на всеки разказваше различна история. Уесли лежеше сам в колибата и без съмнение проклинаше лошия си късмет да бъде свързан с една Саймънс. Беше решил да остане с нея, понеже тя е по-забавна. Но къде сега е удоволствието?

Тя отвори вратата на колибата. Уесли никога не беше виждал по-отчаян и безпомощен човек от нея. Изглеждаше толкова нещастна, че на него му се прииска да се разсмее. Откакто я познаваше, независимо какво й се случваше, тя винаги бе готова да се бори. Никога не се притесняваше да й казва това, което мисли, а ако тя не беше съгласна с него, веднага се противопоставяше.

Но жената, която сега влезе в колибата, изглеждаше така, сякаш се беше предала. Повече не я беше грижа за трудностите, които биха я сполетели в живота.

В следващия момент той знаеше: на света има едно лекарство, което ще я излекува. Той щеше да се люби с нея.

Протегна й ръка. Лея се намръщи, без да обръща внимание на жеста му.

— Донесох ти храна.

— Не съм гладен. Седни до мен.

Това е всичко, от което се нуждая, мислеше си Лея. Цял ден Ревис върви след мен, а нощем Уесли ми досажда.

— Трябва да тръгвам — каза тя.

— Лея — отвърна той с учудваща за един болен твърдост в гласа — седни.

Тя наистина нямаше желание да спори с него. Какво можеше да направи той?

Когато седна накрай леглото, той я прегърна, придърпа я и тя се облегна на стената. Голямото му и топло тяло притисна снагата й.

— Пиле, картофи, боб, царевична питка — тя разглеждаше кошницата, която донесе.

Той се наведе над нея. Със свободната си ръка пое кошницата и я постави на пода. Изобщо не бързаше да се изправи. Почти лежеше върху нея.

— Аз… аз трябва да си отивам. — Неохотно се отпита да го отблъсне.

— Лея — прошепна той и нежно погали с пръст бузата й. — Нали не се страхуваш от мен?

— Разбира се, не — бързо отвърна тя. — Аз трябва да вървя и толкова. Не се страхувам от когото и да било…

Тя се спря, защото той я целуна. Това не беше обикновена целувка. Дълга, бавна, нежна целувка. Усети как умората й започна да изчезва.

— Какво искаше да кажеш — той галеше бузата и шията й с голямата си ръка.

— Който и да е мъж… — започна тя, като се опитваше да не го гледа — не се страхувам от когото и да било, от когото…

Уесли обсипваше шията й с горещи целувки, о, колко хубави бяха те!

— Днес ми хрумна, че въпреки че сме женени от години и дори сме имали бебе, никога не сме се любили като истински съпрузи.

Тя се отдръпна.

— Това е абсурдно. Как мога да имам бебе, като си спомня… нощта и бурята, когато ние…

— Моя красива съпруго, тогава те мислех за проститутка и просто се възползвах от теб. Ако тогава знаех, че това е първата ни брачна нощ, уверявам те, че бих постъпил по различен начин.

— По различен начин? — Много е приятно да те държи в обятията си, да те докосва и да те гали. — Почакай за миг. Не можеш да ме докосваш. Заклех се, че никога няма да ти дам доброволно това, което искаш. Това, че съм Саймънс не означава…