Джуд Деверо - Лея

— Само някой от вас да докосне жена ми, ще ви убия — закани се той.

Не беше уместно от негова страна да ги заплашва точно в този момент, но това не му попречи.

— Засега тя е в безопасност — каза един от мъжете.

— Върни се в колибата си преди раната ти да се отвори.

Уес ги огледа на лунната светлина и осъзна, че всичко което се случва е много опасно, а Лея някак си е замесена.

— Жена ми се нуждае от помощ, нали? — искаше му се да може да им се довери.

— Ела в колибата и ще поговорим — каза единият от мъжете.

Четири часа по-късно Уесли беше отново сам в малката колиба. Фенерът бе угасен. В стаята бе тъмно, но гневът на Уес бе достатъчно силен, за да освети половината свят.

В началото бе доста трудно Бъд и Кал да проговорят. Сякаш не бяха използвали гласовете си никога преди това. Но след като бяха убедени от силния интерес на Уесли, започнаха да говорят и вече беше трудно да спрат.

Не помнеха родителите си. На три години са били осиновени от майката на Ревис. Били толкова едри, че всички наоколо ги зяпали. Още от момче Ревис бил много чаровен крадец. Всички смятали близнаците за малоумни заради ръста им и мълчаливостта им. Единствено Ревис е бил винаги добър с тях. Когато поотраснали, майка му ги ползвала като допълнителен впряг волове. Така че когато Ревис им предложил да потеглят на Запад, те с удоволствие се съгласили.

От четири години живееха в гората на Кентъки. Въпреки че бяха много задължени на Ревис за доброто му държание към тях, те не одобряваха начина, по който той се отнасяше с жените, които водеше в колибата. Няколко пъти двамата се бяха опитали да помогнат на пленничките, но те изпитвали ужас от младите гиганти, още повече, че Ейб съчинявал страховити истории за тях.

Лея беше различна. Тя не беше повярвала на думите на Ейб, че са глупави и беше мила с тях.

— Лея винаги взима присърце хорските проблеми — промърмори Уесли — Ще й помогнете ли да избяга?

Бъд и Кал се спогледаха.

— Тя няма да тръгне без теб. Ейб казва, че ако тя избяга, той ще каже на Ревис къде си.

— Ревис ще те убие — каза Кал. — Той не обича други мъже да докосват жените му.

— Нито пък аз — рязко отвърна Уесли и започна да ги разпитва за делата на Ревис.

Уес знаеше, че от години, още преди Ревис да дойде на запад, крадци бяха ограбвали пътниците по тези места. Бъд и Кал знаеха единствено, че Ревис осведомява някого, когото всички наричаха Танцьора.

— Иска ми се да разбера кой е Танцьора — каза Уесли замислено.

Мъжете станаха.

— Сега трябва да се връщаме. Ревис ще си дойде всеки момент. Ти само оздравявай. Ние ще се грижим за твоята красива дама.

— Тя е истинска дама, нали — каза си Уес, след като мъжете излязоха от колибата.

Сега седеше сам и премисляше всичко, което беше научил току-що. Беше впечатлен, много впечатлен, че Лея рискува толкова много, за да го защити. Замисли се за брака си. Не беше направил нищо, което да я накара да го обича. Само за миг си спомни за Кимбърли. Помисли как тя би постъпила в същата ситуация. Беше сигурен, че тя никога не би рискувала красивата си глава и скъпоценната си девственост, за да помогне някому.

— Ще направя всичко за теб, Лея — прошепна той в мрака. Точно сега той трябваше да остави момчетата да защитават жена му, но когато оздравееше и раната му престанеше да кърви и при най-малкото движение, щеше сам да я спаси. Щеше да се постарае никога вече да не й бъде в тежест.

Тази нощ Лея не можа да спи много. Непрестанно сънуваше кошмари за това какво може да се случи на Уесли в колибата. В тези гори може да се очаква всичко. Онази мечка, която бяха видели, можеше да събори вратата и да го нападне. Още по-лошо — Ревис можеше да го намери и да го простреля в сърцето.

Събуди се с главоболие. Очите й бяха подути.

— По-добре да не изглеждаш така — каза Ейб на закуска — Ревис харесва красивите жени.

— Не ме е грижа за Ревис. Ще правя това, което искам.

Ейб се наведе по-близо до нея.

— По-добре задоволи желанията му. Иначе аз ще му кажа къде е богатият ти любовник.

С треперещи ръце Лея се върна към пълния с бекон тиган.

След закуска прибра всичко и се зае с обяда. Тогава видя Ревис. Стоеше облегнат на стената. С дълъг нож с тънко острие си оформяше маникюра.

Тя подскочи. Повдигна глава и го отмина.

Той хвана косата й и я уви около китката си.

— Значи дамата е достатъчно добре възпитана, за да не обръща внимание на един крадец.