Джуд Деверо - Лея

Лея прие ръката и за миг си представи, че е в салона на имението Станфорд. Изправи се и застана пред него, като че той я канеше на танц.

— Тя наистина е чудесна — снижи тон Ревис.

— Знаех си, че ще ти хареса, господин Ревис. Аз просто го знаех. Тя наистина има желание. В нея гори огън. Ще те направи настина щастлив.

Лея стоеше там и държеше ръката на Ревис в средата на мръсната колиба. Зад гърба си дочуваше тихите звуци, които издаваха Бъд и Кал докато се хранеха. Бавно думите на брат й започнаха да достигат до нея.

За миг отмести погледа си от Ейб към Ревис и бързо всичко започна да й се изяснява. Ревис не беше ничий партньор, а най-малко на Ейб Саймънс. А Лея не беше там за да готви. Тя беше нещо като подарък за този красив и чаровен негодник.

Издърпа ръката си.

— Мисля, че има недоразумение. Аз дойдох тук за да готвя.

— Не е ли забавна — каза Ейб, като се разсмя нервно. — Малката ми сестричка познава мъжете. Тя просто ги обича. И аз виждам, че много те харесва, господин Ревис. Продължавай, Лея, целуни го.

Като вихрушка тя се обърна към брат си и изръмжа:

— Ти ми каза, че се нуждаете от готвачка, но очакваш от мен да проституирам за теб, нали. Добре, чуй ме, подлизурко такъв. Аз не проституирам за никого. Няма да спя с никого, особено с престъпник като този.

Ейб пребледня.

— Господин Ревис — започна той — тя не искаше да каже това. Знаеш как всички госпожи те харесват. Тя просто си мисли, че много повече ще я харесате ако се прави на по трудно достъпна.

— Ти… — ахна Лея и се хвърли към брат си.

Ревис протегна силната си ръка, хвана Лея през талията и я придърпа към себе си.

— Каквато и да е причината, радвам се, че си тук — каза той. — Харесвам жени с характер. — Свободната му ръка започна да гали ръката й над лакътя. — Харесва ми да укротявам тигрици.

— Тогава това харесва ли ти — извика тя и го изрита в слабините.

Тя прочете по очите на Ревис, че каквото и да й се случеше след това, тя си го е заслужила. Защо винаги красивите мъже са убедени, че жените ще се влюбят в тях?

— Нито един мръсен крадец няма да ме докосва — каза тя с ненужна храброст. В следващия миг започна да отстъпва и да се отдалечава от Ревис.

— Хвани я, господин Ревис. Тя е неблагодарна сестра и заслужава каквото и да й дадете.

Очите на Ревис бяха студени, сурови и плашещи. Той се приближаваше към Лея.

Тя отстъпи към масата и постави един стол между тях.

— Остави ме — предупреди тя. — Не искам да ме докосваш.

— Прекалено си красива, за да ме е грижа какво искаш. — Ревис захвърли стола настрани.

Тя продължи да отстъпва. Прегърна през раменете продължаващите да се хранят Бъд и Кал.

— Помогнете ми — помоли тя. Младите мъже не й обърнаха внимание.

— Момчетата се подчиняват само на мен — каза Ревис, като приближаваше. — Защо не престанеш с тази игра? Ела при мен. Аз управлявам тази малка империя и всички ми дават каквото искам. Или се стараят да ми го дадат.

Верити започна да хленчи в ъгъла.

— Това ли е, което си направил на Верити? Насилил си я?

Той се усмихна загадъчно.

— Когато жените ми не ми се подчиняват, аз ги наказвам.

Въпреки нежеланието си, Лея потрепери. Ако някога успееше да излезе оттук, щеше да отмъсти на брат си. Очите й проблеснаха към Ейб. Само след миг Ревис беше върху нея.

Той хвана ръката й, изви я зад гърба й и я привлече към себе си.

— Имаш огън в себе си, моя хубавице — прошепна й той — огън, който имам намерение да споделя.

— Спри — извика тя. В гласа й имаше много повече молба, отколкото искаше.

Устните на Ревис доближиха врата й.

— Ще се научиш да се наслаждаваш на това, което ти предлагам — каза той предразполагащо.

Трудно й беше да разсъждава. Не само защото не искаше да отговори на горещите му устни, а и защото подозираше, че ако Ревис започне да се разпорежда с нейния живот, вероятно с живота на Уесли ще бъде свършено. Единственият начин да го спаси беше да спре Ревис.

Тя не е достатъчно силна, за да го спре, но Бъд и Кал могат да го направят. Само да можеше да ги спечели!

— Не обичам любенето пред хора — прошепна Ревис. — Ела навън, където ще бъдем съвсем сами. Ще ти покажа мъжа, който се крие в крадеца, от който се страхуваш.

— Не се… — започна тя.

Ръката на Ревис се затегна около гърлото й, палецът му хлътна навътре и спря дъха й.

— Вероятно трябва да се страхуваш. Обичам жените да се съпротивляват.

— Защото не можеш да си намериш жена, която да те желае наистина.