Джуд Деверо - Лея

— Ти винаги си се грижил само за себе си.

Ейб я гледаше мълчаливо.

— Кажи, когато си готова да ме слушаш — каза накрая.

— Никога. Аз… — в този момент Уесли простена и тя се върна при него.

— Лея — прошепна той, като едва отвори очи. — Измъквай се оттук. Спаси се. — Главата му се наклони на една страна.

— Не — изкрещя тя. — Той не е… Тя погледна Бъд, който кимна.

— Имаш избор, госпожа — каза Ейб — ти ще ми помогнеш, а аз ще се грижа за богатото ти момче. Но ако продължиш да ми отказваш и да ме обиждаш, аз ще го оставя да изгние тук. Решавай бързо. Изглежда той губи много кръв и може да умре.

Само за няколко секунди Лея взе решение.

— Ще ти помогна — прошепна тя с ръка върху студеното чело на Уесли. — Какво трябва да направя?

Лея погледна спящия Уесли. Раната изглеждаше чиста и тя разбра, че състоянието му не е толкова лошо, въпреки че бе загубил много кръв. Той лежеше на съвсем чисто легло в стара дървена колиба, скрита на един планински склон.

Тя стана бавно от крайчеца на леглото и излезе да изхвърли една тенджера мръсна вода. Двамата млади мъже Бъд и Кал стояха пред вратата. В ранната утринна светлина огромните им тела приличаха на пазители на планините. Тя беше толкова разтревожена за Уесли, че не забеляза приближаването на Кал — вторият брат. Сега те се бяха възвисили — и двамата огромни и мълчаливи, съвсем еднакви. Двамата бяха пренесли Уесли в колибата, и без да проронят дума й бяха помогнали да го измие и да го превърже.

— Спи — каза тя на мълчаливите мъже, които стояха от двете страни на вратата. — Мисля, че съвсем скоро ще се оправи.

— Казах ти, че ще се оправи — високо каза Ейб. Гласът му я стресна и тя го видя да се измъква иззад колибата.

— Винаги ли трябва така да се промъкваш и да стряскаш хората? — Лея отправи гневен поглед към брат си.

— Ти си най-неучтивата сестра, която човек някога е имал. Или ще ме слушаш, или ще се справим с твоя богат мъж.

Всяка частица на тялото й се противеше на идеята да съдейства на брат си. Тя би направила всичко, което поиска от нея, докато се възстанови Уес, но щом се оправи, ще се измъкне оттук.

— Какво искаш от мен? — попита тя войнствено.

Той изсумтя без да обръща внимание на тона й.

— Не е нужно много, за да помогнеш на член на собственото ти семейство. Всичко, което искам от теб е да мислиш. И може би малко да готвиш…

Тя рязко изправи глава.

— Значи това? Ти не се нуждаеш от мен за да планираш грабежите си, а просто имаш нужда от някой, който да носи, да мие и да върши цялата черна работа.

— Е, Лея — започна той. Усмихна се и показа разядените си зъби. — Разбира се, че това е което искаме. Ще дойдеш да готвиш за нас, малко ще чистиш и изобщо ще вършиш тази работа, която вършат жените. Няма нищо лошо в това, нали? Не сме толкова много, колкото татко и децата, за които се грижеше.

Лея почувства облекчение. Идеята да планира грабежите им й беше противна и въпреки че грижата за лагера щеше да бъде трудна работа, тя предпочиташе да се занимава с това, отколкото да върши нещо нечестно.

Ейб я наблюдаваше.

— Почувства се по-добре, нали — каза той. Гласът му звучеше меко, като че говореше на коте. — Само малко ще чистиш и малко ще готвиш. Въпреки че момчетата ядат страшно много.

— Какво ще получа в замяна?

— Ще можеш да се грижиш за богатия си съпруг. — Той погледна надолу — Въпреки че е по-добре да не казваш на Ревис за него. Мисля, че това трябва да бъде нашата тайна — той говореше, без да обръща никакво внимание на двамата млади гиганти.

Лея погледна първо Бъд, после Кал. Лицата им не изразяваха нищо. Чудеше се колко ли са умни и дали осъзнават пренебрежителното отношение на Ейб към тях.

— Кой е този Ревис?

— Моят партньор — гордо отвърна Ейб — ние сме заедно. Двамата въртим цялата работа.

— Какво ще стане, когато Уесли оздравее?

Ейб й се ухили.

— Ще кажа на Ревис, че си избягала, защото не си могла да понесеш всичко това. Случвало се е много пъти и преди. Обикновено преуморяваме жените от работа.

— За да получиш готвач ли стреля по съпруга ми? След като толкова лесно си намираш готвачки и толкова често трябва да си ги сменяш, защо изобщо трябваше да стреляш по някого?

Ейб се озадачи. След малко се усмихна:

— Искам сестра ми да е близо до мен. Не съм те виждал от дълго време.

Лея грабна едно дълго дърво от една купчина и се запъти към него.

— Ако ме нараниш, Лея, никога няма да се измъкнеш от тази гора.