Джуд Деверо - Лея

— Защо ти… — той се хвърли към нея, но една мълчалива стъпка от страна на Бъд го накара да спре.

Лея примигна от учудване. Сърцето й биеше бързо от гняв и страх. Тя се осмели да докосне лявата му ръка над лакътя.

— Бъд — едва пророни тя през стегнатото си от страх гърло. — Не знам пътя. Ще ме заведеш ли при съпруга ми?

Мълчаливо Бъд се шмугна между дърветата.

— Не ме притеснявай повече, или Уесли ще те накара да съжаляваш — каза Лея, преди да последва сянката на Бъд между дърветата.

Тя се вмъкна в постелята си няколко минути преди Уесли да се събуди. Положи усилия да скрие притеснението си, но всеки звук я караше да подскача. Уесли забеляза страха й от гората и й каза, че няма от какво да се бои.

— Хората са истинската опасност. — Той я измерваше с очи. — Например онези двамата снощи.

— Какво за тях — попита нервно тя. След това се успокои. — Не са опасни, нали?

— Може би ти ще отговориш на този въпрос?

— Защо пък аз? Откъде мога да знам нещо за тях?

Той замълча известно време:

— Просто мислех, че жените разбират тези неща. Понякога те чувстват кои хора са добри и кои са лоши.

Лея се наруга затова, че се остави да я подведе. Той не познаваше снощния мъж и не можеше да знае, че той й е брат. Не знаеше, че тя се е измъкнала през нощта, за да говори с него. Но тя се държеше виновно и той можеше да разбере, че нещо не е наред.

— Само богатите жени имат време да отгатват намеренията на хората. Една Саймънс като мен приема хората каквито са.

Уесли щеше да я заговори, но се отказа.

— Това е вярно само на пръв поглед — промърмори едва чуто той и после добави — Добре, Саймънс Станфорд, стой близо до мен — и той се запровира между дърветата.

— Проклятие, проклятие, проклятие — изруга тя и го последва.

През по-голямата част от деня той вървеше доста пред нея. Само отвреме-навреме тя зърваше дрехите му далеч напред. С наведена глава тя го следваше, като се мъчеше да не мисли за Ейб. Дали ще извърши нещо, за да си отмъсти?

До здрачаване тя се убеждаваше, че Ейб все пак притежава някакви семейни чувства, и че няма да си отмъсти. Продължаваше да се оглежда зад всяко дърво. Почти очакваше да бъде отвлечена. Това би било в стила на Ейб.

Изведнъж отекна изстрел. Всичко наоколо се огласи.

— Уесли — извика тя и с цялото си тяло усещаше, че Ейб е този, който е стрелял. — Уесли!

Тя се затича. Голямото тяло на Уесли беше простряно насред гората. Беше полуседнал, подпрян на чувала на гърба му. Голяма дупка зееше на гърдите му.

— Уесли — Лея се свлече на колене пред него — Уесли! Той не отговори. Лежеше застинал.

— Все още диша — прозвуча над главата й глас. — Нямах намерение да го убивам.

— Ти — изсъска Лея и се хвърли върху брат си. Ейб протегна ръце, за да се защити.

— Казах ти, че се нуждая от теб, и след като не прояви никакви семейни чувства, трябваше да направя нещо.

Изведнъж Лея осъзна глупостта, в думите на брат си и престана да го удря. Върна се при Уесли. Бъд беше коленичил пред него и опипваше раната му.

— Той е жив, нали? — попита отново тя и коленичи. Бъд кимна с глава и извади един нож.

— Не! — изпищя Лея и с две ръце сграбчи голямата му ръка. — Моля те, не го убивай, ще направя всичко, което искаш.

Бъд бързо и строго я погледна. После разряза част от разкъсаната риза на Уесли.

— Момчетата никога никого не биха убили — каза с отвращение Ейб, като разтриваше удареното от Лея място. — Нека Бъд се грижи за Станфорд, а ти ела с мен.

— Няма да го оставя — отвърна упорито Лея. — Ще ти върна тъпкано за всичко това. Ако съпругът ми умре, аз ще…

— Той няма да умре. Аз съм добър стрелец. Отне ми цял ден, за да измисля този план. Мислех си, че ще направиш всичко, за да не загубиш парите на Станфорд. Може би ако го накарам да полежи известно време, ти ще ми помогнеш, докато той се лекува.

— Ти, глупав… — започна тя. — Как можеш да стреляш по някого, само за да помогнеш на престъпните си планове. Уесли, чуваш ли ме?

Лея смътно усети присъствието на този огромен мъж, който внимателно опипваше ребрата на съпруга й. Въпреки сълзите на ярост и на болка, тя бе щастлива за помощта, която получи.

— Ела — Ейб я издърпа. — Нека момчетата се грижат за него, те са добри доктори. Аз и ти имаме да поговорим.

— Няма да говоря с теб, ако…

— А искаш ли да го довърша? Като че нямаш голяма възможност да се пазариш. Показа ми, че не изпитваш истински чувства към семейството, така че защо трябва да ме е грижа за теб.