Джуд Деверо - Лея

— Тази нощ, Уесли, ще получиш само две целувки. А може би на съпруга й ще бъдат позволени три? Веднъж той се опита да разпали страстта у нея. Но тя се отдръпна изплашена. Когато си възвърна спокойствието, тя го пошляпа, сякаш е малко момче, което трябва да се набие.

След този случай той повече не опита, но престана да си получава всяка вечер полагаемата доза целувки.

И колкото повече се отдръпваше от Кимбърли, толкова по-осезаемо усещаше присъствието на Лея. Започна да я усеща — тиха, работлива, готова да помогне винаги. Тя умееше да се справи с всяко нещо, което би затруднило всеки друг. Щедростта й беше невероятна. Нищо за нея не беше прекалено много. Искаше малко, а даваше всичко.

Колкото по-дълго пътуваха заедно, толкова повече я харесваше. Не беше убеден точно кога взе решение да я задържи. Това беше станало постепенно. Знаеше, че предпочита да се ожени за Лея, отколкото да осинови Ким.

Той искаше веднага да й каже, но чувстваше, че тя не би го посрещнала с отворени обятия. Не можеше да разбере защо тя не иска да го посрещне с разтворени обятия? В края на краищата й даваше всичко, което тя иска. Но кой би могъл да разбере жените!

Дълго време мисли и реши, че трябва да я въвлече в ситуация, в която тя да зависи от него. Ето, имаше такава ситуация. Нейната компетентност дотолкова можеше да вбеси човек, че той се чудеше дали изобщо би могъл да я накара да се нуждае от него.

Когато се търкаляха в калта — той се усмихна при този спомен — тогава той разбра, че тя се страхува от безлюдната гора. И реши да я заведе в гората.

Както беше предположил, като се уповаваше на странната логика, с която разсъждават жените, Лея стана още по-упорита, когато разбра, че ще остане с него. Дай на жена това, което желае и само гледай как тя ще пожелае обратното.

Сега са съвсем сами, а тя се държи така, сякаш не може да го понася. Дори да живее сто години, той няма да може да разбере жените.

Но тя ще се промени. Ако трябва, би прекарал месеци в гората. Ще я ухажва, докато я спечели. Може би дори отново ще се люби с нея, за да може тя да забременее. Това е добра идея. Когато наедрее, тя ще му създава много по-малко тревоги. Тогава ще отидат във фермата в Суитбрайър, а тя ще носи детето му.

О, Лея, мислеше си той, като отправи поглед към нея през замиращия огън, нито една жена не би могла да устои на Станфорд, ако той реши да я спечели.

След като взе това решение, той се обърна на една страна и заспа.

Лея се събуди обхваната от ужас. Гората беше смълчана. Луната показваше, че не е много късно, но тя чувстваше нещо, което не беше наред. Бързо обърна глава към Уесли. Очите му бяха отворени. Предупреждаваха я. Подчини се на мълчаливата му заповед и остана да лежи безшумно, докато наблюдаваше как той придърпва сантиметър по сантиметър пушката към себе си.

— Нямаш нужда от това, господине — гласът проехтя зад нея и я накара да се вцепени.

Тя беше мислила, че никога вече няма да чуе този глас. Беше се молила никога да не го чуе отново.

— Ние сме пътници като вас двамата — продължи гласът. Лея лежеше неподвижно. От тъмнината изскочи висок мършав човек. Тя видя брадатото му лице на лунната светлина.

Бавно, като пресмяташе всяко свое движение, Уесли седна, без да изпуска пушката от ръцете си.

— Кой е с теб — попита той с толкова сънлив глас, че Лея остро го погледна и след това забеляза, че е нащрек.

— Само аз и едно от момчетата. Имате ли нещо против, ако пием от вашето кафе?

Без да изчака отговора, слабият мъж коленичи до изстиналото канче. Изобщо не си направи труда да погледне към Лея.

„Не би го направил“ — мислеше си Лея гневно. Брат й Ейб никога не причиняваше зло на жените, освен когато би могъл да получи за тях откуп. Преди години, след като беше отвлякъл Никол Армстронг, той като че бе изчезнал от лицето на земята. Никой Саймънс не бе чувал нищо за него. Сега беше много по-слаб, по-възрастен, но Лея не се съмняваше, че това е той. Вероятно нямаше да им се случи нищо хубаво и Уесли беше прав да държи пушката в ръцете си. А може би ако тя се разкрие пред брат си, той ще ги остави на мира.

— Ще донеса чаша — каза тя високо, с очи, приковани върху тесния гръб на Ейб. Гледаше износеното му черно палто. Стори й се, че той трепна като чу гласа й, но не беше сигурна.

Като се движеше бързо, тя хвърли наръч клони в стихващия огън и светли пламъци се издигнаха нагоре. Бавно и преднамерено наля чаша кафе и му я подаде над разпаления огън.