Джуд Деверо - Лея

— Като че ли няма следи от мечки. Само няколко кокала. Изглежда много хора са лагерували тук.

Той мълча известно време. Лея започна да се отпуска и пристъпи към входа на пещерата. Чуваше стъпките на Уесли и отвреме-навреме виждаше пламъчето на свещта.

— Безопасно ли е? — извика тя.

— Да — извика той. — По-безопасно е от разходка в града. Всичко стана изведнъж в следващите няколко минути.

— Ъх… оооо… — изкрещя Уесли. — Бягай, Лея, скрий се!

Тя замръзна на мястото си в средата на входа.

Като светкавица проблеснаха дрехите на Уесли. Той изхвърча от пещерата. На сантиметри го следваше една голяма черна мечка. Телесата й се поклащаха при всяка тромава стъпка. Мина толкова близо до Лея, че почти я докосна. Тя усети миризмата на звяра. Беше застанала неподвижно като скалата зад нея.

Като че ли мечката не я забеляза. Цялото й внимание беше заето с Уес.

Лея можеше да движи само очите си. Наблюдаваше как Уесли тича надолу по хълма.

— Качи се на някое дърво, Лея — извика й Уесли.

„Дърво — мислеше си Лея — какво е това дърво? Как изглежда?“

Тя продължаваше да се чуди, когато чу отляво силен плясък. „Побързай, Лея“, каза си тя, но нищо не се получи. „Помръдни“, повтори си.

Когато успя да помръдне, вместо да обърне внимание на думите на Уесли, тя се затича към мястото, откъдето се чу плясъка. Спря се до едно малко, заобиколено от скали езерце. Гърдите и се надигаха. Всичко беше съвършено спокойно и тихо. Нямаше следи от Уесли и мечката. Само птиците пееха, а късното следобедно слънце огряваше наоколо. Носеше се мирис на зелена трева.

В следващия миг някой я хвана за глезена и я задърпа надолу. Инстинктивно тя започна да се бори.

— Престани — дочу гласа на Уесли. Само гласа му, него го нямаше.

Когато престана да се бори, Уес я дръпна към водата.

— Какво… — тя ахна, когато Уес постави ръка на главата й и я потопи под водата. Тя задържа дъх яростно. Видя го как се потапя в прозрачната кристална вода.

Той посочи нагоре. Над тях мечката душеше въздуха. Уес й направи знак да го последва.

Той заплува към отсрещната страна на малкото езеро. Подаде глава зад едни висящи зелени клони. Лея приближи, като се мъчеше да задържи въздуха си. Той постави пръст на устните си и я предупреди да не вдишва шумно.

С периферията на окото си Лея видя мечката на същото място. Опита да се отдръпне. Животното се намираше по-близо до Уесли. Той разтвори ръце и я придърпа. Лея не можеше да се бори. Остави се в ръцете му, беше се притиснала с гръб към него. Не можеше да се отдръпне. Всеки издаден звук би привлякъл вниманието на мечката.

Той нежно захапа меката част на ухото й.

Тя се опита да му попречи, но той многозначително й кимна към мечката.

Опита се да му обясни с поглед, че предпочита да я изяде мечката, но това изобщо не го трогна. Той продължаваше да я държи здраво. Зарови лице във врата й. Обсипваше с целувки голата й шия.

Водата беше топла, цял ден нагрявана от слънцето. Отпускаше уморените мускули на Лея. Уесли я целуваше по врата и страните. Лея се облегна на него и с готовност извърна глава.

— Мечката си отиде — прошепна той.

— Ммм — прошепна Лея със затворени очи.

Уесли докосваше със зъби чувствените места по врата й. Тя се извръщаше бавно към него. Тялото й беше много меко и се огъваше в ръцете му като водата, която ги заобикаляше.

— Мечката си отиде. — С върха на езика си той докосна меката част на ухото й. — На сушата ли да свършим, или да продължим във водата? Желая те.

Изведнъж тя изфуча. Газеше във водата:

— Как се осмеляваш…

— Как се осмелявам! — Той се изсмя. — Защо лъжеш себе си, Лея? Само да те докосна и ти си моя. Не си отивай. Нека останем във водата. Аз никога не съм…

Лея полагаше усилия да излезе достойно на брега. Обърна се към него. Очите й припламваха гневно.

— Ако имаш намерение да ме информираш за предишните си завоевания, въздържай се. Аз не се интересувам какво си или не си правил. И за твое сведение аз реагирам по същия начин на всички мъже, които ме докосват. Това е вродено у всички жени от рода Саймънс. Мислех, че знаеш това. В края на краищата интереса ти към мен не се ли дължи на блудната ми и безпътна природа.

— По дяволите, Лея! — Той се приближи гневно към нея. — Защо продължаваш да говориш тези неща за себе си? Видях те с Джъстин. Готов съм да се обзаложа, че никога не те е докосвал.

— Недей, ще загубиш.

Тя излезе на брега и започна да изцежда водата от полата си. Уесли застана до нея. Едрото му тяло се очертаваше под мокрите му кожени дрехи.