Джуд Деверо - Лея

Лея послушно я взе. Видя усмихнатото му лице и я хвърли насреща му. Обърна се и се затича към потока с насълзени очи. Уесли я настигна, хвана я за раменете и я обърна към себе си.

— Какво не е наред, скъпа? Мислех, че ще бъдеш много щастлива, когато разкрия пред всички истината за нас. Ти искаше това, нали?

Тя се отдръпна и се опита да се успокои.

— Знаех, че това някога ще се случи. Но когато чух да го изричаш… Трябва да кажеш на приятелите си за развода. И за бога, престани да ме наричаш скъпа.

— Развод? — Уесли се озадачи. — О, не, ти не разбираш. Аз реших, че трябва да останем женени. Няма да има развод.

— Ще поседна малко — каза тя кротко, преди да се срине на влажната земя. — Би ли ми обяснил всичко?

Той се хилеше самоуверено.

— Ти започна да ми харесваш, Лея. В началото бях много ядосан. Е, малко повече от ядосан. Не ти дадох голяма възможност. Но ти ми провали всички планове. И всичко, за което можех да мисля, беше, че загубвам Ким. — Той клекна пред нея. — Но по време на това пътуване започнах да те опознавам. Мислех, че искам жена като Ким, която се нуждае от мен. Но Ким има нужда от прислужница, а не от мъж. А ти също имаш нужда от мен. Ти винаги се опитваш да направиш всичко за всички.

— Значи, ти реши, че аз също имам нужда от теб?

— Да, освен това ти си много по-забавна от Ким. Много мислих, преди да взема това решение. Но накрая реших, че ще останем женени. Това е разумно. Ще избегнем някои неприятности.

— А Ким?

Уес сведе поглед:

— Бях свикнал с мисълта, че я обичам. Но не съм сигурен дали изобщо някога съм бил влюбен в нея. Не съм сигурен дали изобщо някога съм обичал някоя жена. Не съм сигурен също дали Ким не се интересува повече от парите ми, отколкото от мен — добави тихо той през зъби. — Подредих нещата за нея. Тя ще получава всеки месец една солидна сума, докато се омъжи. Тя е красива. Убеден съм, че без усилия ще успее да си намери съпруг. — Замълча за миг и добави: — Няма ли да кажеш нещо? Мислех, че искаш да се омъжиш за мен. Нали затова ме прелъсти първия път.

Лея се изправи и се отдалечи:

— Искам да се убедя, че правилно съм те разбрала. Не ме обичаш и никога не си обичал Ким, но от нас двете си избрал мен, защото е по-лесно от това да се разведеш, да се ожениш повторно, и освен това, аз съм по-забавна. Аз се нуждая от теб, за да ме защищаваш от самата мен. Това ли е всичко?

Той се намръщи:

— Това е, но в твоите уста всичко звучи ужасно студено. Мисля, че ще бъдем добра двойка, Лея. Ще построим по-голяма къща от тази на брат ми. И като знам колко си плодовита, ще имаме много деца.

— А няма ли да ми огледаш зъбите?

Той се изправи:

— Да не полудяваш? Аз ти давам всичко, което искаше, а ти се държиш като луда. Какво очакваш от мен? Да падна на колене и да ти се кълна във вечна любов? Не съм убеден, че знам какво е любов. Мислех, че обичам Ким, но сега съм убеден, че са ми омръзнали сълзите и безпомощността. Нужно ми е нещо различно.

Тя дишаше дълбоко, за да успокои надигащия се гняв.

— Какво ще се случи, когато решиш, че искаш нещо повече от забава и от това аз да се нуждая от теб? Ще се върнеш ли при Ким, или ще избереш друга жена?

— Обвиняваш ме в… в непостоянство?

Тя му се усмихна:

— Това е ясно като бял ден.

Той пристъпи към нея. Тя се отдръпна.

— Не искам да бъда омъжена за теб. Не искам твоята голяма ферма, изобщо не искам твоите деца. Може да си решил, че ме харесваш, но аз не те харесвам. Не бих изградила бъдещия си живот с мъж, който всеки момент може да ме напусне. Не искам съпруг, който е взел решение след едно забавно търкаляне в калта. Какво ще стане, ако паднеш в реката с някоя друга? Не! Не мога да живея с толкова непостоянен човек като теб. Сега ще обявя пред всички намерението ни да се разведем.

Тя се обърна на пети, но Уес хвана рамото й с една ръка:

— Няма да направиш никакво съобщение. Аз взех решение. Това не бе никак лесно. Дълго време мислих за това.

— Аз също не взех лесно моето решение. През цялото време мислех за развода и започнах да свиквам с тази мисъл. В твоя град Суитбрайър ще уредим бързо тази процедура. Когато всичко свърши, аз ще напусна града, а може би и Кентъки.

Той я стисна по-здраво.

— Предпочиташ да преживееш всичко това, но не и да останеш омъжена за мен?

— В действителност нямам голям избор. Може би ще успея да се отърва от репутацията си на жена със свободни нрави. Но никога не бих живяла с толкова… толкова нечестен и променлив мъж. През целия си живот съм си мислила дали някога аз и децата ще намерим такъв мъж, който да се грижи за нас.