Джуд Деверо - Лея

— Чакам — упорито каза той.

— Ловуване! — каза тя доволна от себе си. — Веднъж отидох с брат ми на лов, но толкова се уплаших, че той трябваше да ме върне у дома. През нощта чух мечка и това ме уплаши. Ето, това е нещо, което не мога.

— Нещо друго?

— Невъзможен си. Дори ушите ми са пълни с кал. Пусни ме. Е, добре. Не мога да чета, не мога да пиша, оръжията ме плашат. Страхувам се когато съм сама, далеч от хората. Мразя хората, които гледат на мен като на една Саймънс.

Последните думи тя изрече жлъчно.

— Оръжия, а? — каза той, като не обърна внимание на последните думи. Притисна я още по-здраво, и продължи да се търкаля с нея в калта.

— Уесли! — възкликна тя.

— Оръжие и ловуване — възкликна той. Те се въргаляха и въргаляха в калта.

Единственото, което Лея можеше да направи, за да не затъне, бе да се притиска към него.

— Погледнете — над главите им прозвуча гласът на Седи. — Истинска двойка прасета, въргалящи се в калта!

Лея бе убедена, че лицето й е почервеняло под калта. Уесли се хилеше.

— Чул съм, че вие, дами, използвате калта за разкрасяване. Просто си, помислих да опитам и аз, а Лея се съгласи да ми покаже как. Нали така, Лея?

— Пусни ме, глупако! — просъска тя.

— Уесли — дочу се гласът на Ким. — Какво правите вие двамата заедно в калта? Паднахте ли?

— Да — каза той тихо, така че да го чуе само Лея. После се изтърколи, за да може да види Ким. — Лея падна, а аз скочих след нея.

Гласът му беше предизвикателен.

— О-о-о — примигна Ким — не знаех, че човек може да плува в калта.

Лея стоеше сериозна. Цялото държание на Уес я защитаваше.

Бавно Уес започна да се изправя.

— По-добре да отидем да се измием. — Той протегна ръка на Лея.

Тя не беше сигурна дали трябва да му се довери, но този път очите му бяха сериозни и тя прие предложената ръка. Той я пое в обятията си и Лея не протестира.

— Уесли… — обади се Ким.

— Трябва да заведа Лея до реката — отговори той и я отмина.

Нещо в погледа му накара Лея да замълчи. Зад тях Седи каза:

— Ела с мен, Кимбърли. Ще ти приготвя нещо хубаво за пиене.

На реката Уесли я остави сама. Когато се върна при другите, беше намръщен. Кимбърли занесе на Лея кърпа и чисти дрехи.

— Лея — каза тя озадачена — мисля, че не бива една дама да се търкаля с мъж в калта. Не смятам, че това е най-подходящата постъпка.

— Ким, наистина не съм го направила нарочно. Аз паднах.

— И Уесли скочи, за да те спаси? — Като че ли Ким се нуждаеше да бъде убеждавана в това.

Лея просто кимна с глава.

— Уесли не е вече толкова мил с мен — продължи Ким. — Снощи той беше много груб, а днес почти не ми говори.

— Какво му каза преди той да ти отговори грубо? — попита Лея, докато се обличаше.

— Говорих му за нашата женитба, която очаквам с нетърпение. Казах му, че се радвам, че ще бъда облечена в бяло. Имам предвид, че при първия му брак ти не можеше…

Погледът на Лея я спря.

— Не искам да кажа нищо лошо за теб, Лея. Ти ще можеш да носиш бяла рокля на сватбата си с Джъстин. Никой в Кентъки не ще узнае истината. Нито Уесли, нито аз ща кажем на някого.

С изправена глава Лея тръгна обратно към фургоните. Съвсем бе забравила да попита с какви груби думи е отговорил Уесли на изявленията на Ким относно нейната девственост.

През следващите няколко седмици те приближаваха Кентъки. Вместо да се вълнува, Лея започна да се тревожи как новите хора на новото място ще се отнасят към една разведена жена. Във Вирджиния тя искаше да остави след себе си спомена поне за една почтена Саймънс. Не искаше да казват за нея, че един почтен и богат мъж се е оженил за нея, но е имал достатъчно разум да я остави. Новата земя тогава изглеждаше твърде далеч.

Но сега желаеше да е получила развод във Вирджиния. Ако това бе станало, тя щеше да заживее в Кентъки като свободна жена. Тя трябваше да започне живота си така опетнена, както се чувстваше като член на семейството си във Вирджиния. Мълчаливо яздеше до Джъстин. Той все още искаше да се ожени за нея, макар че знаеше за семейството й. Но дали някой мъж ще я поиска, когато узнае, че е била омъжена и че е родила мъртво дете. Ким знаеше колко важна е девствеността за една девойка и с всички сили се беше вкопчила в нея.

Рийган и Никол бяха нарекли Лея дама, но тя не им вярваше. Ким беше дама. Всички бяха учтиви с нея. Мъжът, който я обича през цялото време, кръжеше около нея и й угаждаше. Отнасяше се с уважение към нея и дори след това дълго пътуване заедно с него, тя беше запазила девствеността си. А Лея винаги беше гледана похотливо от мъжете. Ким имаше право. Нито една дама не би се търкаляла с мъж в калта. Нито пък би му се хвърлила на врата и би се оставила да забременее.