Джуд Деверо - Лея

— Мислеше, че съм лесна жена и на разположение, така че винаги можеш да получиш каквото искаш. Защо не помоли твоята девствена Кимбърли да те придружи тази вечер и да се опиташ да я прелъстиш? Защото тя е добра, а аз лоша, нали! Всичко е наред, когато се опитваш да вземеш нещо от една Саймънс, но не и от дама като госпожица Шоу. Но сега грешиш. Един път ти се отдадох, защото го исках. Но следващия път аз ще избера мъжа и той няма да ме измами.

— Имаш предвид Джъстин — каза Уес сърдито. После гласът му омекна. — Не съм имал намерение да те мамя, нито да те прелъстя, защото си обиграна. Ти си едно красиво момиче и…

— Което и да е красиво и обиграно момиче ще свърши работа, нали?

Лицето му се промени. Гордостта му надделя.

— Аз не съм Джъстин и ти не си Кимбърли, така че сме квит. — Той я отмина и се върна в лагера.

Изведнъж гневът й премина и тя разбра, че греши. Уесли имаше право. Това, което се беше случило, не беше планирано и тя не трябваше да разваля всичко.

Понечи да го викне, но спря. Така беше по-добре. Напоследък те доста се бяха сприятелили. Когато настъпеше време за раздялата им и за женитбата му с Кимбърли, тя не би искала да е влюбена в него. Да, по добре е да стои настрана от Уесли и да обърне внимание на Джъстин. Вероятно той би могъл да я накара да забрави чувствата, които изпитва към Уес.

За Лея беше лесно да обръща внимание на Джъстин. Той като че ли винаги беше близо до нея, готов да й помогне. Усмихваше й се и й подаряваше цветя.

Една вечер, застанала до фургона, Лея държеше дивите цветя, които Джъстин й беше подарил. Седи приближи:

— Мислиш си да избереш малкия?

— Не бих нарекла Джъстин малък — отвърна Лея на намека. — Освен това никога не е ставало въпрос за избор. Уесли Станфорд е сгоден за Кимбърли и е много влюбен в нея.

— Може би някога е бил влюбен, но това е било преди да започне да прекарва по двадесет и четири часа от денонощието в нейната компания.

— Какво имаш предвид?

— Не се прави на невинна, млада госпожице! — смъмри я Седи. — Знам много добре, че си започнала да усещаш какво става между тях.

— Нищо не усещам, освен това за мен няма значение какво върши Уесли. Мисля, че бих могла да се влюбя в Джъстин.

Седи недоволно изсумтя и се запъти към гората, за да излее мръсната вода от тенджерата, която носеше.

След две нощи те се установиха близо до три семейства. Едни от тях свиреха на цигулка. Те поканиха всички наоколо на импровизирана танцова забава.

Дълго време Лея се приготвя за вечерта. Избра си рокля. Внимателно изми и среса косата си, така че да придобие чистия блясък и искрене на рубини.

Когато се движеше, дълбоко деколтираната й дреха от розова коприна проблясваше и улавяше светлината. По-тъмни розови панделки бяха вплетени в косата й и завързани под гърдите й.

— Приличаш на принцеса — ахна най-големият син на Седи.

На забавата присъстваха пет жени и петнадесет мъже. Там бяха четиримата едри, красиви и енергични синове на една от жените. Те веднага хванаха за ръцете Лея и Кимбърли и ги поведоха в буйни танци близо до огъня.

— Това не ми харесва — Кимбърли се опита да си поеме дъх между танците.

Лея нямаше време да отговори. Един друг мъж я повлече в танц.

— Изглежда, че се забавляваш — каза по-късно Уесли, като я пое в обятията си.

— Няма да споря с теб — тя се наслаждаваше на музиката и на лунната светлина.

— Красива си, Лея — прошепна Уесли. — Променила си се, откакто…

Чу настойчивия глас на Кимбърли откъм лагера и се спря.

— Уесли!

— По-добре върви — Лея се отдръпна от него.

Уесли нямаше желание да свали ръцете си от тънката й талия.

— Не още — каза той с досада — ще отида когато съм готов.

Лея хвърли студен поглед към него:

— Ще отидеш, когато госпожица Шоу ти подръпне верижката. Извини ме, предпочитам да танцувам с някой друг.

Тя трепереше. Отдалечи се, намери Джъстин и се вкопчи в ръката му.

— Имам нужда да избягам от тълпата — каза му тя. Джъстин я поведе в тъмната гора.

Когато се скриха от погледите на хората, Лея се хвърли в обятията му и приближи устни към неговите. Нуждаеше се да се почувства жена. Беше й омръзнало да бъде отхвърляна и изоставяна. Беше отдала тялото и обичта си на Уесли, той се възползва от тях, а после я захвърли. Повече нямаше нужда от нея.

Кимбърли седеше на трона си, а Уесли, коленичил пред нея, й предлагаше даровете си.

— Омъжи се за мен — прошепна Джъстин. Целуваше я по шията. — Нека се оженим тая нощ.