Джуд Деверо - Лея

Лея поклати глава, но по-късно изпита желание да го бе попитала какво значи неговото „малко“. Като че ли трябваше да се търкалят надолу по една скалиста стена, за да достигнат дъното на каньона. Първи тръгна Уесли, след него Лея. Без да има нужда, той я прихвана за глезените от ниското, после плъзна ръце към бедрата й. Повдигна я и я постави на земята. Тя искаше да му направи забележка, но той се беше усмихнал така победоносно, че тя се разсмя заедно с него. Хвана я за ръката и се заспускаха към каньона.

— Ето го — посочи той. — Остани тук, докато им занеса пакета. След това ще си тръгнем.

Тя се сви зад една скала, наблюдавайки как Уес се отправя към спящите. Почувства се като крадец. Сякаш вършеха нещо нередно. Спотайваха се в полунощ и се натрапваха на спящите хора.

Тъкмо Уес беше слязъл в лагера, когато Лея видя от другата страна да се приближава мъж. През рамото му беше преметната дългоцевна пушка. Голямо куче вървеше до него. Разбра, че ще имат неприятности.

Изправи се точно когато Уес видя мъжа и кучето. Той повдигна ръка за поздрав, но кучето се разлая и се затича да го нападне. Мъжът се прицели. Уесли разумно пусна вързопа и се затича обратно към Лея:

— Бягай — изкрещя той сред цялата врява от гласове и лаещи кучета.

— Върни се, крадлив безобразнико — изкрещя някой зад гърба му.

Лея прихвана полите на роклята си и се втурна нагоре. Пушката изгърмя и из въздуха се разпиляха парченца сачми. Зад нея Уес сумтеше, но когато се обърна, той я бутна по рамото:

— Катери се по проклетата скала!

Една огромна ръка я побутна отзад толкова силно, че тя почувства допира на скалата по бузата си. Прелетя като муха над един камък и продължи да се катери нагоре на ръце и колене, после успя да се изправи и затича с всичка сила.

Уесли я бутна да залегне точно когато зад гърба им се разнесе изстрел.

— Какво беше това? — ахна тя изпод него.

— Тихо — прошепна той, като притисна главата й с ръка, защитавайки крехкото й тяло със своето.

Лея не можеше да диша, но беше толкова изплашена, че не усещаше.

— Отидоха си — долетя глас изпод скалата. — Във всеки случай няма да се катерим, за да ги търсим. Ще премислят добре, преди да тръгнат отново да крадат.

Известно време полежаха мълчаливо.

— Уесли — успя да каже Лея — не мога да дишам.

Той се изтърколи от нея и се изправи. Хвана я за ръка.

— Да се махаме!

Влачеше я зад себе си. Вървеше с широки крачки и тя едва го настигаше. Спря се до едно дърво. Гърдите му се повдигаха. Лея също се облегна. Когато се успокоиха, те се спогледаха.

Първи се разсмя Уесли.

— Край на нашата самарянска дейност.

— Можеха да ни убият.

Двамата се смееха шумно.

— Какво ли ще си помислят, когато намерят чувала с храна?

Лея не можа да се сдържи повече. През смях каза:

— Надявам се, че кучето няма скоро да докопа вързопа. О, Уесли, никога в живота си не се бях изкачвала толкова бързо по скала. Мислех си, че ще ме хвърлиш над нея, за да я прескоча.

— Опитах се, но кучето беше толкова близо, че усещах дъха му. Нали не си наранена?

— Няколко драскотини и ожулвания. Утре ще се възпалят. А ти?

Той все още се смееше.

— Кървя, но не съм толкова зле.

Това я разтревожи.

— Къде — попита тя и започна да разкопчава копчетата на ризата му.

— Явно си нетърпелива да свалиш дрехите ми, жено — ухили се той.

— Замълчи, Уесли — каза тя.

На лунната светлина се виждаха две дълги дълбоки драскотини.

— Не изглеждат много зле, но трябва да се промият. Нека отидем до водата.

— Да, госпожо — щастливо каза той и я последва към близкия поток.

Уесли съблече ризата си, а Лея откъсна част от фустата си, за да промие раните.

— Какво биха правили мъжете без женските фусти! — промърмори той. — Ти си много красива млада жена, Лея. — Той докосна и повдигна брадичката й така, че тя да го погледне.

Въздухът беше изпълнен с искри. Танцуващите отблясъци на луната плуваха във водата. Това ги привличаше. Като омагьосани те имаха нужда един от друг. Пръстите на Лея се преместиха от раните към тъмната му топла кожа, нагоре към гъстия къдрав мъх на гърдите му. Не помръдна, когато устните му се приближиха към нейните.

— Все още сме женени — прошепна той. Лея се събуди от опиянението.

— Ако се опитваш да ме прелъстиш, Станфорд, няма да успееш. Ето, изчисти си раните. — Тя скочи и се затича към лагера.

Уес грабна ризата си и я последва.

— Нямах нищо предвид, Лея, честна дума — умолително започна той. — Аз само мислех…