Джуд Деверо - Лея

— Моят. И аз не можах да устоя, като видях колко са гладни.

Те останаха мълчаливи за миг, споделяйки тайната си.

— Откога…

Лея погледна босите си крака:

— Откакто потеглихме. Ето защо нямах нищо против да отговарям за храната. Никой друг не се занимава с нея. Аз знам точно колко мога да отделя, без да бъда разкрита. Нямах намерение да крада — отново започна тя, като го погледна.

— Мога да си позволя няколко картофа. Обзалагам се, че запасите ни са намалели.

Лея погледна виновно.

— Доста намалели. Имах намерение скоро да ти кажа.

— Не се съмнявам, че щеше да го направиш, когато не можеш да отлагаш повече. Напиши ми списък сутринта, за да купя всичко. Вероятно ще трябва да удвоиш необходимото количество. Да се връщаме преди да са открили отсъствието ни.

Лея се колебаеше.

— Уесли — прошепна — как да направя списъка, като не мога да пиша — И тя се изчерви под погледа му. Веднъж беше попаднала случайно в обятията му. Искаше да може да забрави, че някога го е обичала.

— Трябва да дойдеш с мен — каза той толкова тихо, че тя едва го чу.

Заедно се върнаха в лагера. Уес я изпрати до постелята и заговорнически се усмихна, намигна й и се запъти към леглото си в другия край на лагера.

Лея заспа усмихната.

Сутринта се страхуваше да го погледне. Страхуваше се да не прочете омраза в очите му и изминалата нощ да се окаже сън.

— Наистина ли нямате нищо против да пътуваме с вас? — попита госпожа Грийнуудз за стотен път.

Лея й се усмихна.

— Разбира се че не. Очаквам с нетърпение да прекарам известно време с децата ви. Преди да тръгнем на път винаги съм била заобиколена от деца и сега ми липсват.

Седи Грийнуудз се засмя:

— Можеш да имаш колкото си искаш. Моите три са малко.

В този момент бебето започна да плаче.

— Нека аз — каза Лея и се запъти към бебето Ейса, което беше паднало.

Момченцето беше свикнало с непознати. Притисна се към Лея. Очите й се напълниха с топли сълзи.

— Добре ли си? — Попита Уесли зад гърба й. Като че той я беше наблюдавал и дойде точно когато тя се нуждаеше от него.

— Детето ми щеше да бъде почти на неговата възраст. — Тя беше гушнала момченцето, което спря да плаче.

Запъти се обратно към фургоните.

— Нашето дете — промърмори Уес, но тя не го чу.

Следващите няколко дена бяха много приятни. Лея яздеше с госпожа Грийнуудз, разменяха рецепти, Седи я учеше да готви, а Лея — как да приготвя кремове за разкрасяване. Непрестанно говореха за деца.

— И кой от двамата мъже ще избереш? — попита Седи. Лея не откъсваше поглед от конете.

— Не знам какво имаш предвид.

— Отначало мислех, че Джъстин. Той винаги се навърта край теб. Но после видях, че красивият Уес не може да свали очите си от фигурата ти. Попитах го колко сте близки.

— Ти го попита? — ахна Лея.

— Преди години се опитах да се излекувам от болестта да си пъхам носа навсякъде. Ханк положи усилия да ме накара да престана. Но накрая се предаде. Това е абсолютно проклятие. Аз винаги искам да зная чуждите работи.

— Какво каза Уесли за нашата връзка?

Седи бързо я погледна крадешком:

— Той каза, че сте братовчеди, но нямате кръвна връзка. Лея се разсмя.

— Наистина е вярно — и промени темата, като попита Седи нещо за децата.

Тази вечер Седи за пръв път се скара с Кимбърли. Разпрата започна съвсем невинно. Жената на Ханк бе свикнала да отговаря за ред неща и да организира хората. Лея, Уес, Джъстин и Ханк наглеждаха добитъка, а тя започна да приготвя вечерята и оправя децата. Накара Кимбърли да извърши някои неща. В началото госпожица Шоу отзивчиво се подчини. Но след като й бяха дадени пет задачи една след друга, тя остави тенджерата и промърмори:

— Трябва да отида в гората.

Върна се едва когато всички седнаха да вечерят.

През цялата вечеря Седи мълча, но на два пъти, когато Ким поиска от Уес да и донесе нещо, тя я изгледа строго. След вечеря Лея започна да прибира чиниите. Седи се изправи:

— Мисля, че госпожица Кимбърли трябва да разчисти. Откакто сме тук, тя не е помогнала с нищо — каза високо тя.

Съпругът й я погледна, сякаш искаше да потъне вдън земя.

— Е, Седи — каза той — аз ще помогна.

Кимбърли вече беше почти излязла от лагера, очевидно готова да избяга.

Лея погледна Уес, но той изучаваше празната си чиния. Джъстин наблюдаваше Седи с интерес.

Тя се беше изправила предизвикателно. Беше готова на всичко.

— Тя не помогна нито сутринта, нито на обяд. Не помогна при животните, нито за вечерята. Тя не може да управлява конете, не помага при товаренето и разтоварването. Не желая да бъда ничия слугиня, Ханк Грийнуудз. Аз съм свободна американка.