Джуд Деверо - Лея

— Забрави прането. — Той й отне вързопа. — Какво има между теб и Станфорд?

— Не каквото си мислиш — очите й гневно искряха. — Уесли Станфорд ме мрази точно както и аз го мразя, както и всички като него, заради които семейството ми гладуваше, докато те харчеха пари за хубави коне и дрехи. Конят на Уесли струва повече отколкото е трябвало, за да преживеем ние деветимата в продължение на една година.

Тя го остави. Мислеше, че го е отвратила. Сега, след като знаеше всичко за нея, нямаше да й обръща внимание и да се интересува от нея, а тя нямаше да му покаже как промяната в държанието му я наранява.

— Ти и твоите добри обноски — добави тя. — Всички мъже си приличат. Мислите, че понеже сме бедни, можете всичко да вземете от нас. Но нека ти кажа, че само една от нас, Саймънс, е проститутка.

— Това ли си мислиш за мен? — ахна той. — Че аз те мисля за…

— Продължавай, кажи го — изкрещя му тя. — Достатъчно съм чувала тази дума от мъже като теб. Красиви дрехи отвън и мръсотия отвътре.

За момент Джъстин остана безмълвен.

— Това ли мислиш за мен! Мислиш ли ме за богат денди, отгледан в голяма къща с прислуга. — Изсмя се. — Бих искал хората от родния ми Суитбрайър да чуят това. Едно от момчетата на Старк е обвинено, че е богато и притежава добри обноски. О, Лея! Не знам как си израснала и колко бедна си била, но едва ли би ме надминала. Седни да ти разкажа истинската история на семейството ми.

Озадачена, Лея седна на земята и заслуша историята за живота на Джъстин. Той не я беше лъгал, когато й разказваше по-рано за семейството си, но беше премълчал най-лошото. Мислеше, че Лея по рождение е истинска дама и не искаше да я разочарова с историите на живота си.

Разказа за баща си Доул Старк, за който се носела мълвата, че е най-мързеливият мъж на изток от Мисисипи. За членовете на семейството му това не бе шега, а постоянна битка за оцеляване. Доул прекарвал дните си в магазина на Макалистър в смях и забавления, докато съпругата му и децата се опитвали да се издържат от няколкото акра изтощена земя. Доул поглъщал огромна закуска, за която семейството работило, после изчезвал до вечерта, връщал се и пак ядял и часове наред се опитвал да оплоди жена си. Джъстин бе лежал буден нощи наред, заслушан в тихите звуци, от които мразел баща си още повече. Доул никога не питал как семейството му успява, нито колко дълго, дълго е работил Джъстин, за да има храна на масата.

В града се шегували с мързела на Доул. Един-единствен път се намесили в семейството, когато най-голямата дъщеря Кори си навлякла гнева на скъпоценните Макалистър, разказвайки няколко измислици.

— Това ли са Макалистър с красивата дъщеря?

Лея бе започнала да разбира, че Джъстин е като нея, а не като Уесли.

— Същите. А сега разкажи за твоето семейство.

Лея се поколеба. Хората от града поне харесваха мързеливия му баща. Какво хубаво можеше тя да каже за своето семейство? Един поглед й бе достатъчен, за да разбере, че той е готов да чака до второ пришествие, за да чуе историята й.

Тя започна бавно. Наблюдаваше го, за да открие признаци на отвращение. Но когато видя само интерес и загриженост, тя се впусна бързо да разказва историята си: за най-големия си брат, който е отвлякъл жена, за проституирането на сестра си, лудостта на баща си, и за вечния побой, който трябваше да търпят. Най-накрая разказа за постоянната смазваща работа, която винаги трябваше да върши.

Гората беше особено мълчалива и когато тя свърши, затаи дъх. Страхуваше се да го погледне.

— И въпреки че си братовчедка на Станфорд, той те е оставил да страдаш така? Той никога не е казвал, но не е ли богат?

— Невероятно — промълви Лея, без да го погледне.

— Най-накрая какво го накара да ти помогне? Или те е наел да прислужваш на принцеса Кимбърли?

Лея пое дълбоко въздух.

— Баща ми почина и децата бяха осиновени от други плантатори. Аз… исках да дойда на запад. Да отида където никой не ме познава. Снахата на Уесли ми даде пари, за да отворя тъкачница, а Уесли ми позволи да пътувам с него.

Джъстин за момент остана мълчалив. Лея се чудеше дали е повярвал на последната част от разказа.

— Къде научи добрите си обноски? — попита колебливо тя.

— От съпругата на Макалистър, една истинска дама, англичанка. А ти?

Тя с усмивка му разказа накратко как Рийган и Никол я бяха преобразили. Започна да осъзнава, че този мъж няма нищо против това, че е Саймънс. Може би не всички мъже са като Уесли? Може би в тази нова страна тя няма да бъде преценявана според произхода си.