Джуд Деверо - Лея

Джъстин се разсмя. Потупа Уесли по рамото:

— Можеш да имаш всички красиви малки блондинки, които стоят на капрата и крещят, докато братята им се давят. За себе си искам жена.

— Ти не знаеш какво искаш — предупреди Уес. — След две седмици прекарани с Лея ще търсиш някоя, която да те кара да се чувстваш мъж.

Джъстин се усмихна:

— Всичко, което трябва да прави, е да бъде жена. Това ми стига, за да се чувствам мъж. Сега ще си легна, а от утре започвам да я ухажвам.

— Да я ухажваш? Но…

— Имаш ли възражения? — попита Джъстин хладно. Уесли само поклати глава.

— Добре, нека си лягаме. Утре е погребението.

Уесли наблюдаваше как Джъстин си оправя леглото така, че да може да наблюдава Лея докато спи. Отправи се към постелята си.

— Бедният човек — промърмори и изпита желание да намери начин да спаси Джъстин от самия него.

Риданията на Кимбърли събудиха Лея рано сутринта. Уес я беше прегърнал и се мъчеше да я утеши, но тя изглеждаше неутешима. Лея простена от главоболие. Отметна одеялото си и ахна от учудване. Видя, че е съвсем гола. Цялото й тяло се изчерви от притеснение. Спомни си какво се е случило предната нощ. Бързо се огледа. Непознатият го нямаше.

— Уесли — гласът й беше пресипнал.

Погълнат от проблемите на Ким, той не я чу. Лея си прочисти гърлото.

— Уесли — каза тя нетърпеливо. Той се обърна подразнен.

— Да?

— Би ли ми донесъл дрехи?

Тя мразеше да го моли за каквото и да е, но нямаше намерение да си остане завита в някакво оскъдно одеяло.

Той повдигна вежди. Запъти се към фургона и донесе кафява памучна рокля. Изобщо не си направи труд да потърси бельо.

— Очевидно правиш впечатление на мъжете при първа среща — каза той, като оглеждаше голите й рамене.

Тя грабна роклята.

— Отивай при твоята Кимбърли — каза тя сърдито, заслушана в стенанията й.

Тя търпеливо се облече под завивките и взе ведрата за вода. По пътя към реката видя Джъстин, гол до кръста да копае гроб.

— Добро утро — извика той.

Лея едва промърмори в отговор. Беше навела глава от смущение при спомена, че е стояла гола пред този мъж. Внезапно той се оказа до нея и пое ведрата.

— Добре ли спа?

Тя кимна с глава. Все още не смееше да го погледне.

— Такова незначително нещо като липсата на дрехи не може да застане между нас. Аз съм разсъбличал стотици жени.

Тя го погледна с широко отворени очи.

— Може би не стотици — усмихна се той. Изпиваше я с поглед. — И със сигурност не толкова красиви като теб. Не се обръщай. Винаги ли си така срамежлива?

— Не мисля, че съм срамежлива, но сега аз… — Тя искаше да смени темата на разговора. — С нас ли ще пътуваш?

— Да, по целия път до Кентъки.

Бяха стигнали реката. Той пое ведрата, за да ги напълни.

— Израснал съм в града, където Уесли купи ферма. Цяла зима той работи като вол на това място. Предполагам, че е искал да го подготви за мис Шоу.

— Така мисля. Фермер ли си?

— Разбира се. Освен това съм ловджия. Аз ще ги нося — добави, когато Лея протегна ръце към пълните ведра.

— Мога да се грижа за нещата си. Благодаря ти — каза тя сковано.

Джъстин й се усмихна. Красивото му лице изглеждаше очарователно.

— Не се съмнявам, че можеш да носиш дори сто ведра, но не бъди така жестока да ми отнемеш удоволствието да ти помогна.

Тя не отговори, усмихна се:

— Мразя да ме наричат жестока. Господин Старк, носете водата!

— Джъстин — каза той през смях — всичките ми дами са ме наричали така.

— Всички? — Тя се разсмя и се почувства така добре, както не се беше чувствала от седмици.

— Вие двамата сякаш сте забравили какво се случи вчера — каза намръщено Уесли. — Трябва да изпитвате поне малко уважение към мъката на Кимбърли.

Джъстин стана сериозен. Той беше малко по-дребен от Уес, но не му отстъпваше.

— Мисля, че Лея показа голямо уважение, като едва не се удави, търсейки мъжа, който не й е никакъв. Това, че тази твоя възлюбена жена плаче високо не означава, че жертва нещо друго освен сълзите си.

Лея погледна двамата разгневени мъже, извини се и се оттегли, за да не я видят че се усмихва. Думите на Джъстин я караха да се надсмива над всичко. На душата й беше леко. Тя се зае с ежедневните задължения — грижата за животните, закуската и подготовката на фургона за път. Не знаеше дали Уес и Джъстин са продължили да спорят. Когато застанаха пред гроба, двамата мъже сякаш се бяха помирили.

Ким тежко се беше облегнала на ръката на Уес. Той говореше колко добър човек е бил Стивън Шоу.