Джуд Деверо - Лея

След службата, каквато и да беше тя, Ким позволи на Уесли да й помогне да се върне обратно във фургона и си легна.

Джъстин хвърли вързопа си и седлото във втория фургон, привърза отзад коня си и седна до Лея, като взе юздите от ръцете й.

— Не знам как ще издържим заедно аз и онази жена толкова дни.

Въпреки че Лея отрече да е срамежлива, тя не знаеше за какво да говори с Джъстин. Не трябваше да се безпокои. Той й разказа за родния си град, за трите си сестри и четиримата братя, за племенниците и племенничките си. Разказваше кой в кого е влюбен и как красивата Миранда Макалистър подлудява ергените.

— Включително и теб? — попита плахо Лея.

— Е, поглеждал съм я няколко пъти, но винаги съм имал представа каква жена бих искал да имам.

— И? — насърчи го тя.

— Като теб, Лея, — каза той меко и погледна напред, когато един от конете стъпи в засъхнала следа от колело.

По тялото на Лея премина вълна от страх. Този мъж не знаеше нищо за нея. Нямаше представа, че е една Саймънс от блатата на Вирджиния, че има сестра уличница, и че баща й е бил луд. Мина известно време преди да проговори. Неохотно отклони темата на разговора към любимата си област — тъкането.

Спряха за малко да хапнат студено месо и картофи. Ким дори не излезе от фургона. Вечерта Лея накладе огън и приготви вечерята, изми и нахрани животните. Джъстин събра дърва за огъня. Уес се грижеше за обърканата и смутена Ким, чиято мъка я беше направила неспособна за каквото и да е.

Пътуваха на запад дни наред. Джъстин до Лея говореше, задаваше въпроси и с всеки изминат ден у нея растеше чувството на вина. Рийган и Никол бяха мили с нея въпреки произхода й. Но те винаги са знаели всичко за нея. Сега тя изпиташе чувството, че подвежда този мъж. Лъжеше го, а той беше толкова мил с нея. Ако той в действителност знаеше коя е, откъде е, вероятно щеше да се държи с нея така, както и Уесли.

Измина седмица, а тъгата на Ким не утихна. Лея започна да носи храната във фургона, където скърбящата се вкопчваше в нея и ридаеше.

— Не го прави — каза една вечер Джъстин, като сложи ръка върху рамото на Лея, докато пълнеше чиния за Ким. Той се обърна към Уес:

— Не е ли време тя да престане да бъде принцеса? Лея не й е прислужница.

— Ким все още тъгува за брат си — упорито отвърна Уес.

— Тогава ти й прислужвай! — той грабна чинията от ръцете й и я тикна в ръцете на Уес.

Вечеряха мълчаливо. Ким излезе от фургона и се облегна на едно дърво, а Уес се въртеше около нея.

С отвращение Джъстин изля последните глътки кафе от чашата си в огъня.

— Всички се нуждаем от почивка. На няколко мили оттук има водопад. Утре Лея и аз ще го посетим — и с усмивка добави — може да изперем някои неща.

Лея гледаше в чашата си.

— Имам нужда да изпера някои неща — промълви.

Преди да настъпи утрото Джъстин застана до Лея и я подкани да побърза:

— А закуската? — попита тя, като събираше във вързоп мръсните дрехи.

— Нека поне един ден дукесата сама се погрижи за себе си.

Лея потисна смеха си.

— Готова съм.

— Лея — извика Ким и изтича към тях. Изглеждаше много красива в ранното утро. Подаде й няколко рокли и бельо. — Нали нямаш нищо против? Днес трябва да върша цялата работа тук, а вие отивате да се забавлявате. Така че би ли направила това за мен?

— Разбира се — отговори Лея, но Джъстин грабна дрехите.

— Можеш сама да си ги изпереш…

Лея постави ръка върху неговата и взе дрехите на Ким.

— Разбира се, че ще ги изпера.

— Хайде — Джъстин почти дърпаше Лея към оседлания кон. — Защо я оставяш да иска толкова много от теб? Ти струваш колкото петдесет като нея.

Той се качи на коня и я издърпа зад себе си.

— Не струвам — прошепна Лея, като мислеше, че той не я чува.

В продължение на час пътуваха на север, далеч от всички пръснати в равнината къщи, далеч от фургоните, пътуващи на запад. След час Джъстин слезе от коня и повдигна ръце към Лея. Като я държеше нависоко с ръце на кръста й, бавно я свали и нежно я целуна.

Беше приятна целувка, но Лея не почувства вълнение. Отвърна очи, когато той я постави на земята. Той озадачено сви вежди:

— Кой те е наранил, Лея? — попита меко. — Никога не съм срещал толкова красива жена, която да се чувства робиня на друга жена и да е винаги покорна и примирена.

— Има неща за мен, които не знаеш — каза тя. Отдръпна се, но главата й беше изправена гордо. — Не съм ничия робиня.

— Тогава защо се страхуваш от Уес?

— Да се страхувам? Не се страхувам нито от него, нито от който и да било мъж. — Тя снижи глас. — Има неща между Уес и мен, за които нищо не знаеш. — Той почувства нарастващия гняв у нея. — По-добре да започнем прането.