Джуд Деверо - Лея

— Той не е ли тук — след секунда той последва Лея във водата.

Лея се гмурна. Струваше и се, че е под водата от часове. Нямаше и следа от Стивън. След малко Уесли и непознатият се присъединиха към нея. Когато се показа на повърхността, тя им обясни кои места вече е претърсила.

Те го намериха едва привечер, близо до брега. Едната страна на главата му беше пробита при падането. Уесли го издърпа на сушата.

Лея стоеше над него. Чувстваше се уморена и изтощена от следобедното претърсване. След първия час гмуркане тя си бе свалила роклята, понеже дългата пола я затрудняваше. Беше останала по бельо, от което се стичаше вода, но студът и умората не й позволяваха да обръща внимание на това.

Когато Уесли забеляза как Джъстин я наблюдава, свали ризата си и я загърна. Дългата му дреха скриваше тялото й почти до коленете.

— Не! Не! Не! — Крещеше Кимбърли, приковала очи върху тялото на брат си.

Уесли остави Лея и се приближи към Ким, за да я успокои колкото е възможно. Двамата се изгубиха в сгъстяващия се мрак. Риданията на сестрата разкъсваха нощната тишина.

Лея и непознатият помълчаха.

— Трябва да се преоблечеш — каза меко той.

Лея поклати глава, без да се помръдне. Цялата трепереше. Мъжът се приближи:

— Аз съм Джъстин Старк. А ти…?

Лея дори не отговори. Гледаше втренчено студеното и безжизнено тяло на Стивън. По бузите й се търколиха сълзи.

Без да пророни дума, Джъстин я взе в обятията си. Тя се опита да се отдръпне, но беше твърде слаба. Имаше нужда от утеха, дори от непознат.

— Поплачи си, момичето ми — прошепна Джъстин. — Всеки смелчага като теб заслужава да поплаче.

Лея се чудеше откъде и защо дойдоха всичките тези сълзи. Заплака така, както никога не беше плакала през живота си. Толкова беше хубаво да бъдеш близо до някого, да бъдеш закрилян от нечии силни ръце.

Мъжът измъкна едно одеяло от дисагите на коня. Лея не забеляза. Не протестира дори когато той нежно свали мокрите й дрехи. Загърна голото й тяло, притисна я до себе си и седна заедно с нея на един пън. Люлееше я в ръцете си и тя постепенно спря да плаче. Дори когато заспа дълбоко, тя все още се притискаше към него.

— Спи ли? — прошепна Уес.

Джъстин кимна с глава:

— Приготви ли й леглото?

Уес погледна към върха на обувките си.

— Приготвих за Ким. Обикновено Лея сама си приготвя леглото.

Джъстин не каза нито дума. Уес изчезна за няколко минути. Когато се върна, каза:

— Готово е.

Джъстин се изправи много внимателно. Държеше спящата Лея, сякаш е крехка като порцелан. Постави я върху одеялата, които Уесли беше постлал.

Джъстин коленичи пред нея за момент. След това се изправи и даде знак на Уес да отидат в тихата гора.

— Коя е тя?

— Моя… братовчедка. Какво значение има коя е тя?

Джъстин го погледна така, сякаш е луд.

— Значение? Разбира се че има значение за мен. Тя е най-великолепната жена, която някога съм виждал. Видя ли как се справи с побеснелия впряг и как рискува живота си, за да намери удавения младеж, докато ти утешаваше това крещящо и писукащо безполезно създание. Господ да ме пази от такива жени. А тя коя е, между другото?

— Жената, за която ще се женя — сурово отвърна Уес.

— Ами… е… нямах нищо лошо предвид — заекна Джъстин. — Просто когато ги видиш заедно, русата изглежда безполезна. Не, всъщност нямах предвид точно това.

— Мисля, че каза повече от необходимото.

— Добре — Джъстин бързо повдигна глава. — Коя е тя?

— Кимбърли Шоу. Този, който се удави, е брат й.

— О, разбирам. Ето защо тя така се потруди, за да го спаси. Чудя се дали някоя от сестрите ми би рискувала живота си за мъртвото ми тяло. Бил е късметлия да има такава сестра.

— Не — меко каза Уес. — Кимбърли е русата. Жената, която се гмурна, е Лея.

— Роднини ли са с покойния?

— Не.

Джъстин се обърна и се запъти към гората:

— Братовчедка ти, нали? Роден си под щастлива звезда. Обвързана ли е с някого? Не, не ми казвай. Не ме интересува дали има намерение да се омъжва. Мисля, че ще я следвам, независимо колко мъже ще се изпречат на пътя ми. Харесва ли ти идеята да ти стана братовчед?

— Почакай, не избързваш ли малко? Нищо не знаеш за нея. Тя е красива, съгласен съм, но тя е от жените, които те карат да се чувстваш безполезен. Само след един час, прекаран с нея, започваш да се чудиш дали мъжете изобщо се необходими на тази земя. Няма нищо, с което да не може да се справи. Винаги те кара да се чувстваш ненужен. Ожени се за нея и само след година тя ще управлява фермата и живота ти, и за нея няма да си нищо повече от праха под краката й.