Джуд Деверо - Лея

Качи се във фургона до Стивън. Той подметна, че ще е щастлив да замести Уес, но след като тя не отговори, пое юздите и потегли.

Вечерта, докато Лея приготвяше храната, Уес отиде до близката странноприемница, но скоро се върна. Каза, че мястото е прекалено мръсно и е по-добре да прекарат нощта при фургоните. Ким имаше нужда от баня. Уес напълни ведрата, стопли вода, опъна едно одеяло за параван и приготви баня за Ким. Тя си запали лампа зад одеялото и всички виждаха силуета й, докато тя бавно и блажено се къпеше.

— Никаква ревност — обърна се Стивън към Лея, докато Уес очарован наблюдаваше сестра му.

Лея продължи да разчиства, без да си направи труда да отговори.

Следващият ден се очертаваше да бъде горещ още от зори. Тя разкопча горните копчета на роклята си.

— Това за мен ли е, или за него — попита Стивън. — Ако е за Станфорд, може да се закопчаеш. Всичко, от което се интересува, е сестра ми, а тя знае как да накара един мъж да тича след нея. Трябва да научиш нещо от нея. Никога не бъди толкова откровена, особено с мъж като Станфорд. Той би предпочел да гледа жена, скрита зад одеялото, но ти и аз — изсмя се той — ние обичаме плътта.

Той подвикна на конете и потеглиха. Тя се опита да не трепери. Молеше се да не бъде като Стивън Шоу.

По пладне трябваше да преминат реката. Водата беше пълноводна и буйна от пролетното топене. Колелата на фургона щяха да потънат до осите.

— Ако караме бавно, ще успеем да преминем — каза Уес на Стивън.

Всички бяха застанали на брега на реката.

— Срах ме е — Ким се вкопчи в ръката на годеника си.

— Няма страшно — усмихна се той. — Ще преживеем и това. А ти, Лея, страхуваш ли се?

— Не. И други преди нас са преминавали.

— Знаех, че ще отговориш така.

— Здравейте — достигна мъжки глас от отсрещния бряг. Висок, строен мъж в кожени дрехи, подобни на тези на Уесли махаше с ръка.

— Това е Джъстин Старк — поясни Уесли. — Той ще пътува с нас.

Без да обръща внимание на мъжа от отсрещния бряг, Лея се запъти към фургоните.

Много внимателно Уесли поведе конете към водата. Изплашени, те се дърпаха, но той успяваше да ги успокои и контролира.

— Той се страхува — презрително подметна Стивън. — Страх го е да рискува кожата си. Дий, дий — подвикна на конете и замахна с камшик над главите им.

— Не — опита се да го спре Лея. — Изчакай докато другите преминат.

— Няма да прекарам целия ден на този бряг и да оставя някой си Старк да ме мисли за страхливец.

Той шибна конете с камшика и ги подкара грубо към дълбоките води.

— Какво правиш, за бога — изкрещя Уесли.

— Нямам намерение да ям калта, която пръскат конете ви — извика Стивън, като ги задминаваше.

— Карайте отдясно — викаше мъжът от брега.

Лея, вкопчена с две ръце за седалката, повтори инструкциите на Старк, но без да им обръща внимание, Стивън изсвистя отново с камшика си.

Десният кон от предната двойка загуби почва под краката си. Животното отчаяно изцвили и повлече другите коне след себе си. Лея пусна седалката и в последния момент сграбчи две от изпуснатите от Стивън юзди. Останалите паднаха във водата.

— Дръж здраво юздите — крещеше мъжът от брега. — Успокой коня.

Лея се опита да изпълни наставленията. Уви хванатите юзди около ръката си и се помъчи да улови останалите, без да падне от капрата.

— Уес, помогни й — крещеше мъжът. — Нека онази жена управлява, а ти помогни на червенокосата.

Лея едва дочуваше виковете. Пръстите й бавно достигаха падналите юзди. Тя изпищя, когато изплашените коне се дръпнаха и едва не измъкнаха ръката й.

— Лея — тя чу вика на Уесли, без да разбере какво й казва. Кимбърли пищеше истерично.

Сълзи на облекчение замъглиха очите й, когато здраво пое отпуснатите юзди. Вложи всяка частица на силата си, за да успокои подплашените коне. Издърпа фургона надясно, оттатък най-дълбоката част, и бавно-бавно насочи животните към отсрещния бряг.

Непознатият заплува към нея.

— Добро момиче. Дръж ги здраво.

— Стивън — извика Лея, когато конете докоснаха твърда земя.

Още преди задната част на фургона да излезе от водата, Лея си събуваше обувките. Тя винаги е била добър плувец и сега се чудеше дали другите осъзнават, че Стивън е паднал в реката.

— Дръж — изкрещя Лея, като подхвърли юздите на мъжа миг преди да скочи във водата.

— Какво по дяволите… — започна мъжът и след това отдаде цялото си внимание на конете.

— Къде отива Лея? — попита Уесли.

— Тя извика нещо за Стивън.