Джуд Деверо - Лея

Вечерята продължаваше, нещата се променяха. Мъжът до Лея заговори за новата предачна машина. Само след миг Лея забрави Кимбърли. Разговорът за памука премина в разговор за овцете, за предпазването на добитъка от болести. Все повече мъже се присъединяваха.

За двадесет минути Бес и две други жени прибраха масата, а Лея, Уесли и десетимата му приятели бяха потънали в обсъждане на реколтата и животните. Стивън ядеше без да се интересува от нищо, а Кимбърли, готова да се разплаче, хвърляше погледи към Лея, но не получаваше нужното й внимание.

— Баща ми загуби почти всичко, когато пазарът на тютюна се срина. Сега аз не бих вложил всичко в памука.

— Съгласна съм — отговори Лея — ние ще отглеждаме овце и вярвам, че един ден американската вълна ще се търси.

— Ти не можеш да се съревноваваш с английските пазари.

— Ще наема предачи, които тъкат не по-зле от всяка англичанка — разпалено обясни Лея.

— Тя може ли да преде, Уес — запита един от мъжете през смях.

Внезапно Лея усети коя е и къде се намира и впери поглед в неизядено парче ябълков сладкиш.

— Страхувам се, че просто преминах границата — каза тя меко.

За нейна изненада Уесли я прегърна.

— Да ви кажа истината, отскоро съм женен, за да зная дали може да преде.

Лея учудено погледна съпруга си. Очите му искряха. Той почти се гордееше с нея.

— Давай, господин Уесли, целуни я — извика Бес през масата. — Като че ли умираш да го направиш. А и ние имаме нужда от доказателство, че я обичаш. Права ли съм, господа?

Лея почувства ярост, когато Уесли хвърли поглед към Ким в този момент.

Той няма да ме унижи.

— Не се нуждая от много насърчения, за да целуна собствения си съпруг — каза тя прелъстително, като обгърна с ръце врата му.

В момента, в който устните й докоснаха неговите, тя съжали. Искаше да докаже нещо на непознатите около себе си. Да им покаже, че тя наистина е достатъчно добра да бъде обичана от мъж като Уесли, но не можеше да си спомни нито една разумна причина, за да го целуне. В продължение на година тя бе живяла в семейства, които страстно се обичаха. До този момент не бе почувствала как това й беше въздействало. Силно желаеше да бъде докосвана, да даде израз на страстта си.

Отначало Уесли се държеше хладно. После почувства вълнението на Лея и й отговори със същата чувственост. Забрави за хората около тях. Целуваше я дълбоко, пламенно и страстно. Ръката му беше на главата й. Пръстите му се вплитаха в къдриците й.

— Уесли — каза някой сконфузено — дали не трябва да почакаш малко?

Лея беше безпомощна в обятията му. Толкова безпомощна, колкото в онази лунна нощ, когато той я докосна за пръв път. Една ръка побутна рамото му тъкмо когато беше започнал да търси извивката на гърдите й. Стисна го здраво:

— Уес!

Постепенно Уес започна да се връща към действителността. Когато се откъсна от Лея, му бе нужно известно време, за да осъзнае къде се намира.

За секунди Лея се бе отпуснала в обятията му със затворени очи. Тъмната й коса като поток се спускаше върху ризата му. Когато осъзна къде е, тя рязко седна. Лицето й няколко пъти смени цвета си. Усети как Уес я гледа озадачено и една вена пулсира на врата му.

— Аз… — тя докосна косата си и усети, че се е разпиляла. — Извинете, аз трябва… — Без да довърши, тя побягна нагоре по стълбите към спалнята си.

Едва бе влязла, когато Бес връхлетя.

— Никога не съм виждала такава целувка. През целия си живот не съм виждала някой да бъде целуван така. Този Уесли е истински мъж. Не само че е най-красивият, но е и най-добрият любовник.

— Млъкни, моля те — проплака Лея. — Как ще ги погледна в лицето? Сега те никога не биха повярвали, че съм дама. Исках да напусна Вирджиния и хората да мислят, че съм станала истинска дама, а се държах като уличница от рода Саймънс. О, Бес, съжалявам!

— Не си ги подвела. Тази нощ мъжете ще мечтаят за теб.

— Точно това исках. — Лея тежко седна на леглото. — Мислиш ли, че мога да се измъкна праз задната врата и да не ги видя никога отново?

Бес се изкикоти:

— Нека оправя косата ти. След това отново ще слезеш. Трябваше да видиш лицето на Кимбърли. Бълваше змии и гущери.

— Бях останала с впечатлението, че за теб госпожица Шоу е съвършена дама.

— Млък — заповяда Бес с ръце в косата на сестра си. — Това беше преди моята собствена сестра да се превърне в най-красивата елегантна дама, която Вирджиния някога е виждала.

— Бес, ела с нас. Имам нужда от приятел. Ще те науча да тъчеш и заедно ще заработим.