Джуд Деверо - Лея

Застанала на стълбите, Лея имаше възможност да огледа помещението. Кимбърли седеше облечена в копринена рокля с цвят на тюркоаз. Изглеждаше прекрасно. Беше заобиколена от шестима мъже. Уесли се бе облегнал на студената камина. С изопнато лице говореше на двама мъже. Очите му, които постоянно следяха Ким, излъчваха гняв. Лея не бе сигурна дали трябва да се смее или да се отвращава. Дълбоко в съзнанието й я глождеше ревност.

Щом стъпи на стълбите, със задоволство забеляза един мъжки поглед, после още един… Мъжете се спуснаха да я посрещнат. В плантацията на Станфорд винаги се бяха отнасяли с уважение, но тя го отдаваше единствено на брака си с Уесли.

— Ще позволите ли? — попита мъж с протегната ръка в подножието на стълбите.

Останалите стояха неподвижно със зяпнала уста. Гледаха я така, че самочувствието й се възвърна.

— Благодаря — каза грациозно и хвана протегнатата ръка. Ким се изправи и каза със заучен полузаповеден, полумолещ глас:

— Сама ли ме оставяте? Само към омъжените жени ли проявявате внимание?

Двама бързо изтичаха към нея, но осем други останаха при Лея.

— Вечерята чака. Заповядайте.

Лея видя Уесли, стоящ все още близо до камината. Очите му бяха приковани в гърба на оттеглящата се Ким. Той дори не забелязваше, че не е сам.

Лея почувства надигаща се ярост. Извини се на заобикалящите я:

— Да вървим. Аз и съпругът ми ще ви последваме.

Тя застана пред Уесли и изсъска:

— Правиш се на глупак.

В началото той не я чу. Лея го смушка в ребрата.

— Какво правиш — сърдито попита той. Погледна я и очите му потъмняха. После възвърна самообладанието си — Опитваш се да покажеш на мъжете това, което не притежават ли? — попита.

С вдигнати вежди изгледа дълбоко-дълбоко изрязаното деколте на роклята й.

Тя не искаше да се изчервява.

— Гледаш Кимбърли, сякаш е разгонена кучка. Ако имаш намерение да опазиш името й, трябва да се контролираш по-добре.

Той се замисли:

— Винаги ли си разумна?

— Опитвам се — отговори озадачено тя.

— Така си и мислех. Хайде, нека бъдем двама влюбени.

Хвана я над лакътя и я поведе към трапезарията. Поздравиха ги с вдигнати халби. Следваха тостове един след друг.

— За Уесли, който имаше благоразумието да потърси скъпоценност там, където никой не подозираше, че има цяла мина.

— За Лея, която се съгласи да търпи това свадливо, своенравно и упорито муле, което е малко по-добро от Травис.

Името Травис ги накара да изпъшкат, а Уесли придърпа почетния стол към съпругата си.

Кимбърли седеше точно срещу Лея. Погледна я с наранен поглед. Очите й говореха, че Лея я е предала. Тя почувства болка и вина, когато Ким се обърна и заговори на мъжа до себе си. Въпреки предупрежденията, Уесли я наблюдаваше с възбуда.

Като си казваше, че прави всичко това заради Уесли и обичната му Ким, тя се наведе да вземе пипера и с гърдите си докосна ръката му. Уес мигновено реагира. Учудено се обърна. Постъпката го бе заинтригувала. Лея сладко се усмихна.

— Ако ми беше подал пипера, нямаше да се протягам към него — каза меко тя.

Той сведе поглед.

— Да достигнеш пипера на всяка цена. На всяка цена да получиш всичко, което искаш.

— Уесли — остро каза Кимбърли — опитвах се да си спомня кога за последен път видяхме семейство Елингтън. Не беше ли на есенния бал?

За Лея беше очевидно, че Ким напомня на Уес някаква лична, вероятно малко неприлична среща.

Не осъзнаваше ли Ким, че всичко в момента ставаше заради нейната репутация? Лея здраво стисна ръката на Уес. Наведе се и го погледна през миглите си.

— Есенният бал и вечерите осветени от лунна светлина — промърмори тя — понякога луната кара хората да правят неща, които се помнят цял живот.

Уесли присви очи. Наведе се и доближи с устни ухото й.

— По-добре да спреш тази игра, или ще получиш повече от това, за което сме се споразумели.

Лея бързо се отдръпна. „Какво ме е грижа, че Уес се прави на глупак пред приятелите си?“, помисли си. Тя също притежаваше гордост. Не искаше да напусне Вирджиния и хората да говорят, че една Саймънс може да се сдобие с мъж, но не може да го задържи. Вероятно те никога нямаше да чуят за развода им, освен ако Рийган и Травис не им кажеха.

Имаше известно предимство в това да оставиш хората с впечатлението, че си достатъчно добър, за да останеш с един от издигнатите и всевластни Станфорд.

Оскърбена и не толкова уверена в себе си, тя се съсредоточи върху храната, като я побутваше в чинията с наведена надолу глава. Говореше само когато се обръщаха директно към нея. Вече не изпитваше желание да се съревновава с Кимбърли. Без особен интерес наблюдаваше как Ким флиртува ту с един, ту с друг.