Джуд Деверо - Лея

— Можеш ли да се качиш отгоре и да ми подадеш онзи куфар?

— Разбира се — каза Лея и вътрешно се усмихна. Вероятно той осъзнава, че скъпоценната му Кимбърли не е повече от едно украшение.

— Сигурен съм, че ще можеш — гласът му озадачи Лея.

Двамата добре поработиха. Разтовариха багажа, а след това го натовариха отново. През цялото това време Ким и Стивън се караха. Ким плачеше за смачканата шапка, а Стивън се оплакваше от нежеланието на сестра му да помогне.

Няколко пъти Лея усети как Стивън я наблюдава, но когато се обърнеше към него, той извръщаше поглед. Когато привършиха, Лея очакваше благодарност от страна на Уесли, но вместо това чу недоволното му сумтене.

— Ти ще пътуваш със Стивън — каза той, привързвайки последното въже.

Тя изумено го наблюдаваше как се отдалечава.

— С удоволствие — извика тя след него. Едва се въздържа да не го замери с камък по главата. Изпита желание да подпали ресните на панталона и наметалото му.

Една ръка докосна нейната. Обърна се и срещна закачливите сини очи на Стивън Шоу.

— Ще позволите ли? — той кимна към фургона.

Лея изпита недоверие към този мъж. Когато беше малка, двамата й по-големи братя довеждаха в къщи мъже и погледите им понякога бяха същите като този на Стивън. Разбира се, тя си каза че греши.

Първи потеглиха Уесли и Ким. Никой не излезе да ги изпрати. Лея почувства, че е съвсем сама между непознати и пътува към още по-непознати страни.

— Ще ти липсват ли приятелите? — попита тя Стивън, но той само я погледна изпод вежди и тя млъкна.

В продължение на часове те пътуваха на запад. Лея не проговори повече. Спряха за около час, за да изядат приготвените от Рийган сандвичи. Уесли кръжеше около Ким, която си вееше с ветрило, обшито с пайети. Беше разкопчала горните копчета на бледосинята копринена рокля. Двамата с Уесли се гледаха влюбено. Погледът на Кимбърли преливаше от невинност.

— О, този Уесли е добър любовник — подметна Стивън на Лея. — Само той може да ви притежава и двете.

Той огледа Лея от главата до петите. Тя намръщено се отдалечи.

Следобеда наближиха група скупчени къщи. Четирима мъже приближиха към тях. Уесли извика и Стивън спря фургона.

— Изпрати Лея тук — закрещя той.

Лея замръзна на мястото си. Тя нямаше намерение да се подчини на мъжа, който цял ден не й обърна внимание, а сега й заповядваше.

Стивън я погледна и се разсмя.

— Тя не иска никой от вас, Станфорд — извика той. — По-добре да остане с мен. — Уесли изруга и се запъти към фургона. Проговори строго:

— Те идват да поздравят младоженците. Ако не искаш цяла Вирджиния да разбере за нас, по-добре ела с мен.

— Какво ме интересува Вирджиния! Единствено твоето име има нужда да бъде спасявано.

— По дяволите — той я сграбчи за ръката и я дръпна.

Лея не очакваше насилие. Почувства силата му. Политна в обятията му точно когато четиримата ездачи се приближиха.

— Не можеш да не я прегръщаш, нали Уес — каза един от мъжете, като се смееше.

— Като ви гледам, госпожо, разбирам защо Уес ви сграбчи още на стъпалата пред църквата.

— Пусни ме — просъска тя на Уес, който я държеше, сякаш бе лека като перце.

— Подготвяме прощално празненство за отпътуването ви. Вие сте почетен гост. Ще се радваме, ако ни удостоите с присъствието си.

Четвъртият мъж гледаше Лея с отворена уста:

— Кой би помислил, че ако някой Саймънс бъде изчистен и измит, би изглеждал така добре.

Един от мъжете го изгледа с гняв.

— Извинете го, госпожо, Върн никога не е имал добри обноски. Всичко е приготвено и ви чака в странноприемницата. Бес Саймънс е там.

— Разбира се, ще дойдем — отвърна Уесли.

— Доскоро виждане — мъжете се обърнаха и се отдалечиха.

— Сега ще ме пуснеш ли!

Уесли се обърна към съпругата си, която още стоеше в обятията му и за пръв път я погледна истински. Но само след миг приближи Ким и прекъсна погледа му.

— О, Уесли — тя започна да плаче. — Толкова беше унизително. Аз трябваше да бъда в обятията ти. Те трябваше за нас да организират това празненство.

Уес почти изпусна Лея, втурвайки се да успокоява и утешава Ким. Лея се запъти към фургона, а Стивън я изгледа от високата капра и се засмя неприятно.

— Не си ли се научила как да въздействаш със сълзите си? Моята сестра е специалист в тази област.

Лея не му обърна внимание. Отиде към задната част на фургона, за да види животните. Там я намери Уес.

— По-добре да пътуваш с мен — каза той. Тя го погледна гневно.