Джуд Деверо - Лея

Когато стъпките му отшумяха по стълбите, Ким се надигна, седна и погледна Лея с широко отворени очи.

— Наистина ли ще се откажеш от Уесли?

— Добре ли си? — Лея бе все още шокирана от припадъка на Ким.

— О, да, чувствам се отлично, въпреки че бих искала още малко бренди. Действа ми добре. Брендито е моята отплата. Уесли много обича да припадам. Току-що разбрах, че си много мила жена. Чух как си управлявала ужасната си ферма и знам, че ще ни помогнеш по време на пътуването. Аз не мога да готвя, нито да вдигам тежки неща. Изпитвам ужас от конете. Ще бъде прекрасно да сме заедно и ще станем добри приятелки. Ох-ох, ето че Уес се завръща — тя бързо постави празната чаша на подноса, легна на пейката и стана отново безпомощна.

— Ето, скъпа — нежно каза той и я зави с шала.

Лея наблюдаваше озадачена как Ким позволява да се отнасят с нея като с безпомощен инвалид. Никой не забеляза как излезе от стаята, за да върне подноса. Тя не знаеше да се смее или да плаче. Думите на Ким „Уесли така обича да припадам“ я караха да се смее, но мисълта че се преструва, за да привлече мъжа, я отвращаваше. Лея се закле никога да не припада, независимо дали това би доставило удоволствие на някого.

През следващите няколко дена Лея успяваше да отбягва Уесли. Виждаше го понякога през прозорците. Всяка сутрини тя се обличаше внимателно. Скоро осъзна, че прави всичко възможно, за да бъде забелязана. Вечерта, когато той пристигна, облече най-хубавата нощница — просто в случай че съпругът й реши да се възползва от правата си. Но той не й обърна внимание. Беше учтив с нея, но нищо повече. Когато Лея се зае с приготовленията за пътуването, гордостта й взе връх. Не искаше да допусне липсата на внимание от негова страна да я уязви.

Денят на отпътуването бе ясен. Фургонът бе натоварен догоре с багаж. Травис го беше покрил с платно. Уесли вече седеше с юзди в ръка. Отзад бе закрепена клетка с пилета. Млечна крава бе привързана към фургона.

— Ще ни липсваш — каза Рийган и прегърна Лея. — Кажи на Уесли какво искаш и той ще ми пише. Не прекъсвай връзката си с нас. — Тя се наведе и прошепна: — Наесен ще имам бебе.

— Честито — засмя се Лея и отново я прегърна. — Надявам се да бъде малко момченце, което да прилича на Травис. Довиждане, Дженифър! — извика тя. Прегърна Травис, качи се и седна до Уесли.

Лея се обърна и махна с ръка. Уесли подвикна на конете. Потеглиха.

Щом останаха сами, Лея се почувства неудобно. Започна да разглежда ноктите си. Скоро се отказа и седна върху ръцете си.

— Къде ще се срещнем с Шоу? У тях ли?

Уесли просто кимна с глава и тя повече не проговори.

Минаха покрай кръчмата, където работеше Бес. Лея изпита желание да спрат, за да се сбогува със сестра си. Но видя изопнатото лице на Уес и реши да не го моли за нищо. Изправи рамене и впери поглед напред.

Слънцето едва се беше показало, когато стигнаха плантацията на Стивън и Кимбърли. В сравнение с имението на Клей то беше малко. Някои от постройките на двора като че ли се нуждаеха от ремонт. Това, което привлече вниманието й беше абсолютният хаос, който цареше около наполовина натоварения фургон. Сред цялата бъркотия от гласове, сандъци, животни, Ким се затича към Уес.

— О, Уесли, обични мой! Трябва да ни помогнеш. Стивън отказва да вземе всичките ми дрехи и всички красиви неща, които съм събрала за къщата. Моля те, говори с него.

Уесли скочи, успокоително я погали с ръка и тръгнаха към фургона. Лея трябваше да слезе сама. Настигна ги. Беше много лесно да се разбере какво не е наред. Видя цялата бъркотия и не можеше да повярва на очите си. Нито едно от нещата не бе натоварено както трябва. Липсваше всякакво чувство за ред. Малка чуплива кутия за шапки се намираше под чувал със семена, тежащ два паунда и половина. Куфар с метална рамка се люлееше върху облегалките на позлатен стол.

— Виждаш, че няма повече място — достигна до тях мъжки глас от другата страна. Лея стъпи на колене върху стола и видя за пръв път Стивън Шоу. Той беше толкова хубав, колкото и Кимбърли. Рус, със сини очи, с трапчинка на брадичката — изобщо съвършен.

— Любими Уесли — говореше Ким — трябва да намериш начин. Нищо не мога да оставя. Не искаш да бъда нещастна, нали?

„За бога, трябва да избегнем тази бъркотия“, помисли Лея и започна да развързва въжетата, с които беше пристегнат багажа. „Ако се пренареди багажа отгоре до долу, вероятно всичко ще се смести във фургона.“

Уесли видя с изненада как Лея развърза въжетата. Отново го обхвана неприязън.