Джуд Деверо - Лея

С гръб към него Лея сви пръсти от гняв, пое дълбоко въздух, за да се успокои и обръщайки се каза:

— Искам да приключа с това възможно най-бързо. Не желая да бъда близо до вас, както и вие не желаете да бъдете до мен.

— Вероятно е така — изсумтя той. — Без съмнение ти искаш тази къща и тази хубава рокля много повече, отколкото мъж, който да ти обърка живота.

— Нямам обяснение за това как можах да прекарам една нощ с теб. Но истина е, че сме женени и аз искам да направя нещо.

— А, изнудване — каза той почти самодоволно.

— Вероятно — отговори тя колкото се може по-спокойно. — Имам план. — Тя продължи преди той да успее да я прекъсне. — Вярвам, че и двамата можем да получим каквото желаем. Ти искаш твоята Кимбърли, а аз искам сносно място, където да живея.

— Не ти ли стига плантацията?

Тя не обърна внимание на думите му.

— Извинявай за това, че баща ми те принуди да се ожениш за мен. Извинявай дори за това, че ти се отдадох онази нощ. Сега нищо не може да се промени. Ако анулираме брака и аз остана да живея тук във Вирджиния, трябва да посрещна всички клюки лице в лице. Но аз имам друг план.

Тя дълбоко пое въздух:

— Преди няколко седмици твоята Кимбърли дойде и ме помоли да ни придружи до Кентъки с надеждата, че ще може да избяга от клюките и че вероятно на новото място тя ще си намери съпруг. — Тя дори не изпита удоволствие, когато видя как Уесли потръпна от обида при мисълта, че друг ще се ожени за жената, която обича. — Като че ли ролите ни се смениха. Чух как ти ме мразиш, и че не можеш да понасяш да спиш под един покрив с мен. Независимо дали вярваш или не, аз имам достатъчно гордост, за да не остана с някой, който ме ненавижда. Сега! Предлагам четиримата да напуснем Вирджиния, но когато сме достатъчно далеч от хорските погледи, ще престана да се преструвам на твоя съпруга и ще стана твоя братовчедка, което е достатъчно добро за теб предполагам. Или ще се представя за братовчедка на госпожица Шоу, ако тя приеме. Кимбърли може да пътува като твоя годеница. Като пристигнем в Кентъки, нашият брак ще бъде анулиран и ще бъдем свободни.

— И колко трябва да платя за тази щедрост?

Тя го изгледа с презрение.

— По време на пътя до Кентъки аз ще работя за храната и постелята. Но стигнем ли веднъж там, аз ще се заема с тъкачество и ще се издържам сама. Така ще мога да се отплатя и на Рийган, която направи толкова много за мен. Един път да стигнем новата земя, ти няма да имаш никакво задължение към мен.

Той я гледаше с недоверие.

— Желаеш да ме освободиш от брака, за който толкова много се беше потрудила?

Обзе я ярост.

— Никога не съм предполагала, че ще се оженя за теб. Аз не дойдох при теб, когато разбрах, че нося детето ти. Исках да скрия този факт, но когато баща ми разбра, той ме би до смърт. През повечето време в църквата аз не осъзнавах какво става. Ако не беше толкова „благороден“ и беше изчакал малко, аз щях да те помоля да не се жениш за мен. Сега се опитвам да измъкна и двамата от тази ситуация. Ако ти не приемаш идеята да дойда с теб до Кентъки, кажи и ще се върна в бащината ми ферма. Бих го направила още сега, защото не съм сигурна дали ще понеса присъствието ти по време на пътя. Извини ме, сега ще отида да поговоря с Травис относно законното анулиране на брака ни.

Тя затвори вратата зад себе си и за момент се облегна на нея. Никога през живота си не е била толкова разгневена. Нищо от това, което баща й беше правил, не я беше засегнало толкова, колкото държанието на Уесли. Вероятно защото това беше краят на една мечта. Планът на Рийган изглеждаше добър. Харесваше й идеята да си изкарва прехраната като тъкачка и да не бъде наричана „една от онези Саймънс“. Но това бе неосъществимо. Тя докосна и погали кадифената си рокля. Във фермата няма да има нужда от кадифени рокли. С изправени рамене тя тръгна да потърси Травис.

За миг Уесли онемя. После захвърли шапката си по затворената врата. Той не знаеше кое го ядоса повече — дали че момичето беше чуло думите му, или че приемаше всичко толкова спокойно. Тя беше толкова хладна, може би малко ядосана, но със сигурност действаше не така, както би действала една жена.

— Проклятие — изруга той и отиде да си вземе шапката. Последното нещо на света, което би искал е жена, която да му казва какво да свърши и как да го свърши. През целия си живот той беше живял под опеката на Травис. Дори когато родителите им бяха живи, брат му го контролираше. Когато Уес прохождаше, Травис винаги беше там и даваше наставления. Струваше му се, че Травис никога не е бил дете, винаги е бил възрастен и че никога не е изпитвал съмненията, които всички деца изпитват.