Джуд Деверо - Лея

— Красива си — каза Джени. Рийган се втурна в стаята.

— Тук ли ще стоиш цял ден? Не искаш ли да го видиш?

— О, да!

Трите заедно напуснаха тъкачницата и се затичаха към пристанището.

Преди две седмици Травис получи известие от Уесли, в което се казваше, че той и Стивън ще се върнат около втори април. Днес беше трети. Нагоре по реката беше изпратен съгледвач, който да удари камбанката в момента на пристигането им, за да могат всички да ги посрещнат.

Тичайки, Лея докосна прикрепената с карфица към вътрешната страна на джоба й златна монета. Монетата, която Уесли й беше дал преди много години. Ще бъде ли доволен от промяната? Приближавайки, ясно виждаше, че Травис говори с някого. Спря да тича. „Ще бъда най-добрата съпруга на света, мой Уесли“, закле се тя. „Няма да съжаляваш, че си загубил твоята Кимбърли.“

Лея стоеше зад тълпата. Всеки се блъскаше, за да поздрави пристигналите мъже. Когато суетнята приключи, тя за първи път го видя. Беше наедрял, изглеждаше толкова едър, колкото и Травис. Облечен със странна дреха от бледа кожа с ресни около широките му рамене и страничните шевове на панталона. На една страна през раменете му беше преметнат ремък с накачени кесийки. Едната беше украсена със сложна бродерия от мъниста. На главата му имаше широкопола шапка, която изглеждаше така, сякаш е пътувал до Кентъки и обратно, завързан за колелото на фургона.

Лея почувства как сърцето й започва да бие по-силно и гърлото й се сви от очакване. От години копнееше за този момент.

— Ето я — каза Травис, като потупа брат си по рамото. Лея видя как радостното лице на Уесли се промени и стана студено. Тя се поколеба.

Рийган пристъпи и взе ръката й.

— Хайде, той дори не може да те познае.

Срамежливо Лея пристъпи към съпруга си.

— Променила се е, нали? — каза Травис с известна гордост. — Да ме убиеш, не бих предположил, че като я измием ще стане толкова хубава.

Поруменяла, но доволна, Лея погледна към Уесли. Той беше зареял поглед към нивите над главата й.

— Трябва да ми кажете каква е била реколтата миналата година — каза той. — Нуждая се от семена, които да взема със себе си. А! Това Дженифър ли е? — Той се обърна към петгодишната дъщеря на брат си, която тичаше към него. — Извинете ме. — И се запъти през тълпата да поздрави детето.

За миг всички онемяха. Поглеждаха Лея със съчувствие и започнаха да се разотиват.

Лея, озадачена от липсата на внимание, гледаше как съпругът й и Дженифър отиват към къщи.

— Негодник — започна Травис, но Рийган го прекъсна, постави ръка на рамото му и поклати глава. — Ще поговоря с него — каза той и остави Лея и Рийган сами на пристанището.

— Лея…

— Остави ме сама — изсъска тя — не се нуждая от съчувствие. Бях глупава, като мислех, че някога може да има нещо между нас. Аз съм просто едно бедно момиче от заблатената част на реката. Имам сестра уличница. Защо изобщо той трябва да си прави труд да ме поглежда!

— Спри! — заповяда Рийган. — Уесли не е такъв. Може би беше шокиран, като видя колко си хубава. Той никога не те е виждал такава.

Лея я изгледа с презрение.

— Не съм толкова глупава.

— Нека влезем в къщи. Травис ще поговори с него и ще разбере какво не е наред. — Тя хвана Лея за ръката. — Моля те.

Лея се остави Рийган да я поведе, но на всички съчувствия отвръщаше с високо вдигната глава.

Едва бяха влезли в къщи, когато до тях достигнаха викове. И двете онемяха от думите, които чуха:

— Очаквате да престана да я мразя, само защото е изкъпана и хубава — крещеше Уесли. — Мразя я от мига, в който се ожених за нея, от момента, в който стана невъзможно да се оженя за жената, която обичам. Работих през цялата зима, за да се избавя от омразата, която изпитвам към нея. Не успях. Дори не бих спал в къщата, където знам, че спи тази уличница. Тя провали живота ми, а вие очаквате от мен да я харесвам и обичам само защото си е измила лицето?

Рийган не позволи на Лея да чуе нищо повече освен началните фрази от разправията между братята. Избута я нагоре по стълбите към стаята, която трябваше да дели със съпруга си. Рийган се облегна на вратата. Беше толкова наранена и шокирана, че не можеше да помръдне.

Лея отиде към гардероба, където новите й дрехи бяха поставени до костюмите на Уесли.

— Няма да взема много — каза тя. — Само от което имам нужда. Можеш да продадеш каквото остане, а с парите ще си върнеш това, което си похарчила за мен.

Мина известно време, докато Рийган отреагира на чутите думи: