Джуд Деверо - Лея

— Искаш ли да опиташ? — насърчи я тя, като видя с какво страхопочитание докосва изтъканата материя.

— Много!

Никол й показа голяма част от плантацията, но в съзнанието на Лея бяха материите от тъкачницата.

— Наистина ли мислиш, че мога да създам нещо подобно? — попита Лея, докато я развеждаха край млечните крави. Откакто се помнеше, тя доеше крави, но те не я интересуваха. Да може да създаде такава прелест — това беше наистина нещо интересно.

— Вярвам, че наистина можеш. Искаш ли да се върнем пак в тъкачницата?

Очите на Лея искряха.

Следващите месеци Лея прекара плътно до Джени, която я учеше на всичко: от отглеждането на овцете и подстригването им, боядисването и преденето на вълната до самото тъкане. Лея възприемаше всичко, сякаш бе родена със совалка в ръка.

Вечер сядаше зад чекръка и нишката, която излизаше, беше фина и равна. В продължение на дни тя сядаше близо до нищелките и издърпваше конците. С безкрайно търпение безпогрешно спазваше сложния модел на Джени. Докато тъчеше, мяташе ловко совалката.

През януари Джени каза, че е време сама да създава модели.

— Но аз не мога да чета — каза Лея.

— Никой от тъкачите ми не може. Първо ще се научиш сама да рисуваш моделите си.

Следващите няколко седмици Никол на два пъти намери Лея заспала на масата, покрита с рисувани модели. Изписваше сложни чертежи от цифри и схеми на различни части на стана. Създаде няколко модела на оглавници върху хартия, за да провери дали няма грешка. Имаше фигури като двойно колело на колесница, двоен възел, кадифена роза, следа от охлюв и колело, и звезда.

Никол помогна на Лея да си легне, а на сутринта Клей я извика в кабинета си.

— Мисля, че това ще ти хареса — каза той, като й подаде голяма книга, подвързана със синя кожа.

— Аз не мога…

— Отвори я.

Тя видя, че страниците бяха празни и погледна озадачено.

Клей беше застанал до нея:

— На корицата пише Ейръндел хол. Всяка година подвързвам няколко книги, в които водя бележки за архива на плантацията. Никол ми разказа за твоите модели и мисля, че можеш да ги записваш тук. Вземи я със себе си в Кентъки.

За негово учудване Лея се свлече на един стол и се разплака.

— Нещо нередно ли направих? Не ти ли харесва книгата?

— Всички са толкова мили — изхлипа тя. — Знам, че е заради Уесли, но…

Клей коленичи до нея и повдигна брадичката й:

— Искам да ме чуеш и да ми повярваш. Ние те взехме при нас заради Уес, но забравихме това още преди месеци. Никол, аз и децата те обикнахме. Спомни си как по Коледа, когато момчетата бяха болни от шарка, ти прекарваше цели нощи при тях. Твоята доброта, обичта, с която ни дари, са много по-ценни от това, което ние правим за теб. Повече не искам да слушам такива работи — усмихна се той, като се изправяше. — Сега се връщам на работа.

Лея се изправи и импулсивно го прегърна:

— Благодаря за всичко!

— Само ако знаех, че така ще бъда възнаграден за старанието, щях да ти предпиша плантацията. А сега си върви при становете.

Усмихната, тя излезе от кабинета.

През февруари Рийган и Травис дойдоха да я вземат.

— Достатъчно дълго беше при вас — каза Травис на Клей, като се засмя на Лея.

Рийган с известна неприязън беше казала, че Травис много бързо е простил на Лея клопката, устроена на малкия му брат, след като е видял в каква красавица се е превърнала.

Със сълзи в очите Лея прегърна цялото семейство Армстронг за довиждане.

— О, да — каза Клей с игриви пламъчета в очите. — Мисля, че би искала да имаш това. — Той показа с глава един дървен сандък.

Озадачена, Лея се приближи до него. Зад сандъка имаше един красив черешов стан, украсен с месинг. Тя остана безмълвна. Клей я прегърна:

— Можеш да го вземеш в Кентъки. И ако се разплачеш пак, ще го оставим тук — предупреди той.

Травис обеща да изпрати някого да прибере стана. Лея не искаше да се раздели с подаръка си дори за няколко дена. Тя сграбчи бърдото. Травис я повдигна, качи я в малкия кораб, а тя държеше бърдото и махаше с него докато семейство Армстронг се скриха от погледа й.

На връщане Рийган зададе стотици въпроси и забеляза голяма промяна у Лея. Тя вървеше изправена, гледаше хората в очите и движенията й бяха несъзнателно грациозни.

По пътя към къщи Рийган си мислеше, че Лея вече е готова да посрещне всичко. В този момент погледна къщата и видя на верандата Кимбърли Шоу. Едната й ръка беше поставена деликатно върху металния парапет. Русата й коса беше опъната назад и откриваше прекрасно лице, а по врата й се спускаха къдрици. Крехката й красота бе подчертана от копринената рокля и подходящото в наситено розово наметало.